1. УВОД: Твърде много информация ни се поднася напоследък за златни, бронзови, керамични и какви ли не археологични находки от нашите земи – съдове, бижута, аплици, оръжия, конски такъми, украси за колесници, знаци за царско и жреческо достойнство, монети, глинени фигурки (евентуално идоли) и т.н. Всичките споменати находки са ДВИЖИМИТЕ културни паметници – ако не успее някой сериозен музей да ги поприбере, поопази и поекспонира, те потъват потайно и следите им завинаги се погубват. Прекалено крехки са. Прекалено дребни. Прекалено леки. Прекалено лесно преносими…

Скални кръгове в Сакар.

Сами по себе си те са прекрасни, но покрай тях в медийна сянка остават другият тип археологични паметници – НЕДВИЖИМИТЕ, т.е. обектите, които всъщност представляват паметници на древната архитектура. Не бива да ни смущава фактът, че те най-често остават извън дефинициите на стандартните учебници по архитектура, понеже нямат приетите за класически елински или римски елементи – бази, стълбища, колони, капители, фронтони и т.н. Остават и извън вниманието на разкопвачи и медии, понеже не са от злато, а от камък.

От самото начало на това есе искам да предупредя, че тук ще стане дума за археологичните паметници от ПРЕДРИМСКАТА ЕПОХА, ЕПОХАТА ПРЕДИ ХРИСТА, по-конкретно от периода между 12 в.пр.Хр. – 2 в.сл.Хр. По-късните паметници са отражение на нов етап от развитието на местната култура, който е изключително подробно документиран другаде и е достатъчно популярен сред интересуващите се хора (това съвсем не означава, че масовият българин добре ги познава!).

За разлика от запазените в музеите и многократно репродуцирани в албуми движими находки, архитектурните паметници от ІІ-І хил. пр. Хр. най-често са в окаяно, да не кажем направо в катастрофално състояние, и са много слабо популярни. Все пак не можете в музея за 2-3 часа да видите няколко десетки или стотици обекти. Изисква се не малко усилие. Изисква се и да прахосате не 2-3 часа, а най-малко един цял ден от безценния си живот. Изисква се къде с автомобил, къде пеша най-често сами да издирите и да разгледате паметника (ако не е заключен с решетка, чийто ключ е неизвестно у кого).

По мое мнение археологичните находки ни запознават с основните белези на културите, а не народите или племената, които евентуално са създавали градежите. Ще поясня с примери. Великолепните готически храмове са разпространени из цяла Западна Европа, но готиката не е национално творение, а международен стил. Траките са обитавали цялата източна половина от Балканския полуостров, на север чак до Карпатите, на изток поне до делтата на Дунав. А мегалитни паметници има само в малка част от земите на племето одриси – Източните Родопи, Сакар, Странджа, вкл. Горнотракийската низина. Скално-изсечени паметници има по северното Черноморие и в Източните Родопи, а също в района на т.н. Стомогилие (Сборяново, Свещари и наоколо).

Явно е, че свързването на даден тип архитектурни паметници с определено племе или население е изключително труден и рискован процес. От наличието на даден стил в даден район съвсем не следва, че стилът е създаден непременно и само от народа, обитаващ този район. Ако някой подозира, че покрай типовете старинни градежи по земите ни ще ви занимавам и с модерните напоследък въпроси на етногенезата преди Христа, ще остане разочарован.

Ще се опитам да дам обобщена картина на археологичните архитектурни паметници, които с Божията помощ са оцелели до днес у нас, като ги разделя за удобство на ТИПОВЕ. Картината, която ще опитам да нарисувам пред вас се простира както в пространството, така и във времето, за да усетите динамиката на цивилизацията по нашите днешни земи.

Линк за изтегляне на цялата статия:

http://dox.bg/files/dw?a=363671f8bb

Източник: