вселената да й остави

няколко въглехидрата

пред прага й от самота

в три през нощта.

Емоциите вечно гладни

света попиват, но очите му

тъй безочливо пропадат

на натрупвания в тялото

без стомаха да е ял.

Изпонаядена страстта

всъщност е безчувственост,

отворила уста

себе си да изяде

насочва се, не пита накъде.

Гладът за ядене глад за какво е

изяжда целите си, обвинявайки ги

за собствената си чудовищност, какво е

вина не чува - заглушен е от вина

във бързината си да стане на храна

Така неистово всичко наяжда

че вкуса му вече не усеща

това неистово всичконаяждане,

ще значи, че вкуса не съм усещала

Н-И-К-О-Г-А , той хили се насреща ми-

Така недостижима плътност,

като захарен памук от черни облаци

залепя той по всичките ми кътници

онази недовършеност

на незапочнатото ... свършиха

ми трите съня във които случваш се

а другото не е хранително...