Прочетен: 3572 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.07.2014 14:44
р.Велека
Селото е сгушено сред китна котловина, обрасла с дъбови и букови гори. В околностите му се намират митичните поляни, обрасли с росен, и свързани с поверието за чудодейната му сила в определено време от годината.
От малка съм се удивлява на атмосферата и духа на селото. Тесни улички, по които сякаш и до днес отекват стъпките на някогашните моми и момци, двеста годишни селски къщи, обявени за паметници на културата, стара църква от ХVІІІ век с реставрирано килийно училище.Баба много често ми разказваше как хората са се съвзели след Турското робство.Толкова легенди...
Селскостопанският музей,Етнографската сбирка ...
. Селскостопански музей на традиционното земеделие
Бабите и дядовците ви може и да са знаели (и използвали) днес екзотично звучащи неща като паламарка, диканя, палешник и бурило. Особено за по-младите обаче това са си цял куп интересни приспособления, които можете да разгледате и изследвате в селскостопанския музей на открито.
Църквата „Свети Димитър“ и килийното училище Църквата „Свети Димитър“ е вкопана в земята – често срещано изискване на османските власти. В амвона й е вграден тракийски мраморен камък с посвещение на старогръцки.
На Зевс-Дионис жертвеник тука направих,
Аз, Ликомед, син на Хреста и жрец на Великия Бакх;
Зарад високата чест, по жребий получена, и за децата ми,
Смята се, че много преди да стане църква, „Свети Димитър“ е била жертвено място за траките, на което те са отдавали почит на бога на виното Дионис.
Към църквата е пристроено и килийно училище. Когато пристъпите в него, се връщате в онези времена, когато учениците не са седели на чинове, а на кожи по земята и са пишели не в тетрадки, а на восъчни плочки.
Параклис “Св. Пантелеймон”
Намира се на 1 км южно от Бръшлян, покрай приток на р. Катун. Параклисът е изцяло възстановен през 1996 г. Аязмата към него е много популярна, тъй като се вярва, че има лечебни свойства. И днес вековните дървета край параклиса впечатляват посетителите му.
До параклиса е изграден кът за отдих - заслон с маси, пейки и огнище.
Намира се на около 2 км на изток от село Бръшлян. До параклиса се стига по маркирана туристическа пътека, която започва от селото и води към м. Въжиево. Св. Петка се почита в този район като лечителка, поради което на извора до параклиса се приписват лечебни свойства. За особено ценна обаче се смята не водата, а жълтата кал при аязмата. Вярата, че лекува екземи, води тук хора от цяла Югоизточна България. Спазва се древен ритуал - преди да намаже болното място с лековитата кал, човек трябва да върже конец от дрехата си или кърпичка на дряновото дръвче над аязмата - за дар. Ако няма какво да се остави на дрена, може да се хвърли монета в свещения извор – за “откупуване” на здравето.
На празника на светицата през м. юни хората се събират тук и приготвят курбан за здраве. Вярват, че аязмото си има свое животно-покровител - златно смокче, дълго “колкото една педя”
Намира се в източния край на с. Бръшлян. Параклисите и столнините, посветени на Св. Марина, в Странджа обикновено се строят до пещери или скални ниши. Параклисът в с. Бръшлян обаче излиза от тази древна традиция, за да се впише в най-старата легенда, свързана с основаването на селището: “В далечни времена, когато на това място още нямало селище, границите му трябвало да се очертаят с особен обряд. Точно по време на пълнолуние, от залез слънце до първи петли, двама братя близнаци трябвало да заорат кръг с рало, теглено от два вола близнаци. Първите петли пропели, а братята не успели да затворят кръга. Затова издигнали върху незаораното място параклис и го нарекли “Св. Лефтера” (според легендата Св. Марина е лефтера, т.е. мома). И до днес бръшлянци го наричат “Малката църквичка”.
Балюва къща Архитектурен и исторически паметник. Построена е през XIX век. Планът на къщата е типичен за странджанската жилищна архитектура. Приземният етаж е от ломен камък с два дървени пояса. Вторият жилищен етаж е изцяло от дърво. Към него водят две дървени стълби – едната е разположена на късата страна към пруста, а втората откъм дългата страна, към задните сервизни помещения. На 2 април 1903 година Балювата къща е обградена от турска войска. Тук загиват първите преображенци: войводата Пано Ангелов и четникът Никола Равашола. Днес тя е частен дом, в двора на който през летните месеци можете да се насладите на емоционални фолклорни изпълнения, част от импровизираната “Бръшлянска седянка”.
Друга голяма забележителност свързана с Бръшлян е Химна на Странджа
Старото име на Бръшлян (до 1934 г.) е Сърмашик (буквален превод на турски). С това си име селото присъства в химна на Странджа „Ясен месец веч изгрява“:
О, Сърмашик, село славно, от юнашката борба,
о, Сърмашик, знаме ново на тракийска свобода!
Текстът е на революционерът преображенец Яни Попов и свързан със събитията по време на въстанието.
А човека който популяризира тази песен е Сава Попсавов
Тагове:
Спомени от детството 2 част - Аязмото &q...
Червената шапчица, баба й и.....токът
2. Сава Попсавов-певеца на Странджа
3. Блог Руслана Савова
4. Балабанско
5. Балканец
6. Бели Осъм
7. Белиш
8. Борима
9. Врабево
10. Голяма Желязна
11. Горно Трапе
12. Гумощник
13. Дебнево
14. Добродан
15. Дълбок Дол
16. Калейца
17. Ломец
18. Орешак
19. Патрешко
20. Старо село
21. Терзийско
22. Черни Осъм
23. Чифлик
24. За Троян
25. Български фестивал на сливата
26. Областта нюз
27. Плевен нюз
28. Инвитро.com
29. Цвете.eu
30. Избори.eu