Троянът :: Спомени от детството 2 част

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

24.02.2013 16:51 - Спомени от детството 2 част - Аязмото "Св.Петка'

Автор: ruslana111 Категория: Други

Прочетен: 3116 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 02.11.2019 06:11

След разходката ни до водопадите "Докузак"
ruslana111.blog.bg/drugi/2012/06/18/razkazi-ot-moite-detski-godini-v-strandja.969150, ние се прибрахме в с.Бръшлян. Хапнахме от вкусните ястия на нашите домакини. На сутринта се събудихме рано, рано от чуруликането на птичетата, кукуригането на петлите. За разлика от града тук бързо се наспахме и отпочинахме. След обилната закуска решихме да обиколим забележителностите на героичното село, а те не са малко.
И поехме....към местността Въжиево
   Местностите Равнища и Въжиево в миналото са били колибарски селца. До тях се стига по стар коларски път. Ние се насладихме на едни от най-хубавите вековни дъбови дървета в Странджа. Прекосявайки р. Велека, една от най-чистите в България, продължавате да вървите срещу течението й и да се наслаждавате на красивите речни пейзажи./
въжен мост над Велека/ 1/
Унесени от красотата на природата,една жабка изскочи пред нас.
За фауната на Странджа може да се разказва много,защото тя има влияние повече от Мала Азия. А по малко от Средиземноморието. Видяхме смок, сив хомяк/вид мишка/,
И така след ходене 2 км усетихме една особенна енергия Видяхме един малък параклис.  Света Петка се почита в този район като лечителка, поради което на извора до параклиса се приписват лечебни свойства. За особено ценна обаче се смята не водата, а жълтата ка при аязмата. Вярата, че лекува екземи, води тук хора от цяла България. Спазва се древен ритуал - преди да намаже болното място с лековитата кал, човек трябва да върже конец от дрехата си или кърпичка на дряновото дръвче над аязмата - за дар. Ако няма какво да се остави на дрена, може да се хвърли монета в свещения извор – за “откупуване” на здравето. На празника на светицата през м. юни хората се събират тук и приготвят курбан за здраве. Вярват, че аязмото си има свое животно-покровител - златно смокче, дълго “колкото една педя”.

И както е било и ще бъде се е създало предание ,че преди около 5 години две жени от село Бръшлян дошли да почистят аязмото от падналите клони и шума. Когато започнали почистването, от аязмото излязло" златно смокче, дълго около педя". Според тях това била светицата, излязла да им благодари.Дали е вярно или не....всяка приказка завършва с добър край. Така и ние се тръгнахме. Заредени с енергия за много време напред. С чувството ,че сме били винаги тук . И както се казва в поздрава от преди II ри в.
,„Странниче, ти, който дойдеш тук, бъди здрав!”

Ваша Руслана


източници;

:1.thedarkangel1977.blog.bg/turizam/2009/05/31/neshto-interesno-za-strandja.342359
http://www.greenbelt.biodiversity.bg/indexdetails.php?menu_id=27&page_num=2
http://www.malkotarnovo.yes.bg/bg/?&itype=19&isubtype=36&info=91