Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.08.2012 05:20 - Потресаващо...
Автор: ruslana111 Категория: Други   
Прочетен: 1281 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 30.08.2012 05:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                     Моята учителка
image

 Контейнерите за боклук до блока. Тук всяка сутрин идваше жена, във вехти дрехи,слаба ,невисока, с количка, а през зимата с шейна.
Преглеждаше в сместа добре нещата, отделяше полезните на вид. Изглеждаше ми странно тя позната, в походка,маниер,гърбът – превит.
Бях все зает,началник-в общината, до службата ме караха с кола. И само сутрин, точно до вратата я виждах – беше с очила.
Веднъж обаче тя ме заговори. Попита ме с усмивка за часа. Невероятно близка ми се стори. И я познах – познах я по гласа.
Бе моята учителка любима в последния гимназиален клас. Заместваше почти една година. Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.
Цял ден на работа за нея мислих - УЧИТЕЛКАТА, станала клошар. В бюрото нещо търсех, нещо чистех- бях станал ученикът – Божидар.
Не бе познала в мене ученика. Самият аз бях доста променен - солиден, тежък, лика и прилика с мастит, авторитетен бизнесмен.
На заранта я чаках много рано. Прекрасно утро. Неработен ден. В боклука ми на дъното прибрано лежи кашонче, дар голям от мен.
Усетих зад гърба си, че пристига. Изсипах кофата с боклук завчас. И без дори главата да повдигна, прибрах се бързо на бегом у нас.
В кашончето бях сложил 300 евро, кафе, парфюм, кутия с шоколад. Вълнувах се и бе ми малко нервно, но в себе си се чувствах много млад.
Закусих и полегнах на дивана. На входната врата се позвъни. Излязох да отворя – никой няма. Пред прага – плик, кашончето – встрани.
“Не те ли учих драги Божидаре, че всяка работа краси Човек. Дори и бедността от Бога дар е, дори и в двадесет и първи век.
Нима в очите ти съм просякиня? Срамуваш се да поговориш с мен. Обратно връщам твойта милостиня и знай – ще легна гладна този ден.
Не прося милост, бедността не крия. Клошар съм, няма как, не върша грях.” Това прочетох, щях да се убия. Учителката вече не видях.
                  ваша:imageРуслана

 



Гласувай:
5


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ruslana111
Категория: Новини
Прочетен: 794610
Постинги: 321
Коментари: 86
Гласове: 345
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031