Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05.2012 01:08 - Странджанската нестинарска общност се събира във Влахов дол
Автор: ruslana111 Категория: Други   
Прочетен: 3038 Коментари: 0 Гласове:
1



imageimage Днес нестинарството се нарича „изкуство” от хора, които практикуват обикновено огнеходство
 В Странджа планина светците Костадин и Елена са на особена почит, но най-важен е денят им за нестинарската общност. 
Нестинарството постепенно се превръща във форма на читалищна самодейност и се нарича „изкуство” от хора, които практикуват обикновено огнеходство. Всъщност огнеходците играят върху огън в кръчми и вариететни програми, естествено за пари. За да участват в обряда на 3 юни в село Българи, те също получават пари... 
Ето как днес обредът е придобил вид на пошъл пазарлък, който компрометира истински вярващите нестинари и последователите им. Основателно е негодуванието, че както баба Злата Даскалова сравняваше пламтящата жарава със злато, така сегашните нестинари „тъпчат хонорарите си”. Някак безропотно и неусетно ние, българите, позволяваме и подпомагаме обезличаването и евтиното продаване на едно изключително ценно културно-историческо наследство. Този факт застрашава неговата автентичност и неговото бъдеще. Писането на сценарии и режисирането на обредността по читалищно-административен образец кара истински вярващите да се отдръпнат от организирането на панагирите – право, което те имат и по рождение, и по призвание. Кой трябва да помогне да се извърви дългият и труден път, който да бъде следван от истинските носители на наследството? И дали има истински вярващи, които ще тръгнат по него? 
Село Бродилово е старо нестинарско средище. Там са се раждали гръцки нестинари, докато е било населено с гръцки говорещо население. Раждат се и до днес в родовете на българските изселници от Източна Тракия. Всяко населено място в Странджа, в което е имало нестинарски родове, е било обградено от параклиси и аязми на най-почитаните от нестинарите светци – Св. Константин и Елена, Св. Илия, Св. Пантелеймон, Св. Марина, Св. Троица. През годините, в които обичаят замира и последните му наследници умират, голяма част от тези параклиси, одърчета и аязми се саморазрушават и хората забравят за тях. Остават бегли спомени у най-възрастните хора в селата. Благодарение на тези спомени на 21 май /по нов стил/ тази година най-младият носител на нестинарството в Странджа – 18-годишният именник Костадин от Бродилово, възобновяви нестинарското шествие до аязмата на светеца и даде обет да се грижи за нея. Предишната вечер той сам  съшива нестинарската риза на иконата, сам я обкичи с парички... Шествието с иконите тръгна от църквата „Св. Пантелеймон” начело с музикантите, мина през площада, където се събират вярващите и в строг ред се отправи към аязмата на Св. Костадин. Пътят към свещеното място е винаги труден, чувството, че минаваш по стъпките на всички нестинарски шествия от миналото непреодолимо те завладява, тъпанът и гайдата свирят същата музика, която са свирили някога и е трудно в такъв миг да останеш равнодушен. На мястото първо се прекадяват  иконата и аязмата, всеки пали свещ и оставя дара си, след което поклонниците сядат на обредна трапеза и накрая играят хора. Така се случва и сега – нестинарското хоро се подхваща край язмата, пак с него се изпращат иконите в църквата. 
Само след броени дни е следващият най-важен ден в обредността на нестинарската общност - панагирът на Голямата аязма. Винаги е в последната неделя на май, предшествайки празника на Св. Св. Костадин и Елена /по стар стил/ и поставяйки край на месеца, наричан в Странджа „Костадински”. 
На този ден нестинарите от селата Българи, Кости, Кондолово, Граматиково, Сливарово, но и от други села отиват на Влахов дол, наричан още Припор, Трипори, Голямата аязма, Родината... 



imageimage
Според нестинарите там се е зародила вярата в двамата светци и огнената обредност – на това място според древна легенда светците били намерени мъртви. Там Костадин е проговорил на хората да стъкмят голям огън и да тъпчат в жаравата му. Съществувало е селище, от което нестинарите са се разселили по другите села и заради това в техните представи това е Родината. Всяка година те се завръщат и правят общ панагир. В тая нестинарска Светая Светих всяко село има своя олтар – одърче. Пет са одърчетата, пет са и нестинарските шествия, идващи от различни посоки в планината, пет тъпана думкат, пет гайди захващат нестинарската... 
През 1947 г. е последната среща на Братята в Родината.... 
През 1986 г. все още можели да се видят разрушените дървени конструкции на одърчетата, напуснати отдавна от светците  и от хората и вече никой не помнел нито мястото, нито панагира ... 
През 2005 г. петте шествия са събудени за нов живот, мястото – помнено само от разкази на хора, които отдавна не са между живите, дочаква братята с нови – току-що издигнати олтари. 

imageimage
Същата година гръцките нестинари се завръщат и играят там, в земите на предците си, при своите "братя", българоезичните нестинари. Те помнят от кои селища са се изселили дедите им, но сега паметта им съхранява едно общо месторождение - "Голямата аязма". 
imageimageimage

За пръв път почти от столетие нестинарите възобновяват един от най-важните си обряди, при това - заедно. 
Дали си струва някой да пише, а друг да чете за тези събития, случващи се тихо и анонимно по пътеките на Странджа?!
Нестинарството принадлежи на цялата нестинарска общност от Странджа планина, принадлежи и на света, но най-вече принадлежи на България. Тази принадлежност не е еднократен акт за обявяване на легитимност, а дълъг и труден път, който следва да бъде извървян от истинските носители на наследството. Общност, която се крепи на крехките рамене на най-възрастните и най-вярващите си членове, трудно може да се бори срещу забравата, неверието, а напоследък и срещу покупко-продажбата на култура и традиции. 

imageimageimage

За мнозина нестинарството се свежда до танца върху жарава. Той обаче е само един елемент (вярно, кулминационният и най-впечатляващият) от целогодишния и твърде сложен нестинарски обреден календар.

В миналото традицията е разпространена в много села на Странджа, особено в районите на Малко Търново, Люлебургаз, Виза и Сарай (днес в Европейска Турция). В Северна Гърция пък я пренасят преселените от Странджанските села Кости и Бродилово гръкоезични нестинари (анастенария на гръцки), които били заселени на компактни групи край Драма и Солун. Петте села у нас, смятани за изконни носители и пазители на традицията, са Българи, Кости, Сливарово, Граматиково и Кондолово. За разлика от нестинарството, което като цялостен обреден комплекс е балканско явление, практиката да се ходи върху огън я има например и в Индия.

За нестинарството се научава много от проект на ученици от варненската английска гимназия, реализиран със съдействието на големите познавачи на нестинарството проф. Валерия Фол от Института по тракология и доц. Ружа Нейкова от Института по фолклор към БАН. Проектът е достъпен в интернет. За настоящия текст са използвани материали от него и публикации и коментари на проф. Валерия Фол. Тя подчертава:

"Българските и гръцките нестинари говорят на различен език, но се наричат братя. Между тях няма етническо разделение."

Нестинарите и у нас, и в Гърция вярват, че произхождат от едно място, наричано от тях Родината. Това е Влахов дол, известен в района и като Влахово, Одърчетата, Припор, Трипори край Голямата аязма (свещени лечебни извори) в Странджа, където според легендата преди много години е имало селище, родно място на всички нестинарски колена. Всички села от района ходели в неделята преди деня на св.св.Константин и Елена на т.нар. панагир на Голямата аязма. Там всяко село имало свое "одърче" (олтар за иконите) с място за обща трапеза край него. Но през 1931 г. игрите върху огън там са проеустановени. След повече от 70 г.прекъсване обредът отново се
изпълнява.

imageimageimageimage

Нестинарите са силно вярващи православни християни, но за тях светът се управлява от наместник на Бога на земята и това е св. Константин. Наричат го Светока. Според Валерия Фол нестинарите не слагат ясна граница между този светец, Бога и Сабазий. Нестинарите са свръхчувствителни хора.
imageimageimageimage

Играта им в огъня е в името на това да има доб
ро за цялата общност. Затова, ако някой ги обиди, те схващат обидата като насочена към всички, включително към Бога.

Цялата социална уредба и обредността в нестинарските села е подчинена на "нестинарския закон". Най-важните предмети в обредността са иконите (наричани "светци", "кумизми" или "кунизми"). Отношението към тях е като към одушевени същества - обличат ги, къпят ги, хранят ги. Иконите на българските и гръцките нестинари се смятат за "братя", защото били направени от едно дърво, расло в най-свещеното за тях място край Голямата аязма на Влахово.

Макар да са с еднакви изображения, иконите са в йерархия - най-свещена е Голямата икона, после е Средната, а новите икони са техни деца. Всички заедно са едно семейство. "Обличат" ги с платнени червени калъфи с отвор отпред, наречени "ризи, редби" и ги украсяват с парички и звънчета, по тях се закачат нестинарски кърпи. Наричат иконите опашати, защото имат дръжки отдолу, за да стоят изправени, та да "гледат".

Някога за иконите се е грижила главната нестинарка, която ръководела обредите. Днес това прави викилинът (питропът, епитропът) - мъж от нестинарски род или женен за нестинарка. Избира го общността. Иконите се носят от несгодени момчета, които също ги избират, и това се приема за голяма чест.

Инструменталните мелодии, които трябва по традиция да звучат на панагира на св.св.Константин и Елена, са непроменени открай време. Те са четири. "Скопосът" ("На тръгване") звучи по пътя на отиване и на връщане до свещените места. "В огъня" върви, докато трае играта в жаравата, някога и при играта на нестинарите в конака на св.Костадин (така наричат светеца там). "Около огъня" или "Хоро начело с питропа" звучи, когато питропът повежда хоро на аязмите на св. Костадин и на св. Елена, около жаравата след играта на нестинарите и вечерта на Св.Костадин, когато шествието отива от конака на светеца до мегдана.

В свирните се повтарят и импровизират няколко музикални мотива, подредени в определен ред. Всяка мелодия отговаря по продължителност на съответно ритуално действие и се прекъсва без значение докъде е свирена. Например когато нестинарката реши, че й е дошъл моментът да пророкува, тя дава знак и музиката спира.

Валерия Фол подчертава, че правилното изпълнение на нестинарската обредност, извършвана по традиционния за общността календар, е начин да се подпомогнат космическите сили в осъществяването на дневния и на годишния природен цикъл.

В нестинарския календар годината се дели на две от най-свещените дни. Това са тридневният празник на св. св. Константин и Елена и тридневният празник през зимата, който съвпада с дните на св.Атанас и св.Евтим. Зимата се играе в конака на жарава от свещеното огнище. През лятото също се играе в жарава на Еньовден, св. Марина, св. Илия, св.Панаталеймон, но на открито и свещенодействията са еднодневни. В днешно време по-пълен е календарът на нестинарите, преселени в Гърция.

Календарът на нестинарите разделя годината на два периода по позициите на слънцето. През зимата обредите са през първите дни, когато денят постепенно започва да нараства след зимното слънцестоене - Васильовден, Св. Иван, Св. Атанас, Св. Евтим. През пролетта-лятото - в дните преди и по време на лятното слънцестоене, но до есенното равноденствие. Между есенното равноденствие и зимното слънцестоене нестинарската общност не се събира.

Най-голям религиозен празник за нестинарите е Св.св.Константин и Елена. Според изконната традиция той трае 3 дни, но в последните години е 2. Чества се по стария календар на 3 и 4 юни. Наричат го панагир.
image

В деня на св. Константин обредните действия започват от сутринта с обличането на иконите. После ги внасят в "конака" - специална малка сграда в центъра на селото, служеща като общ параклис на двамата светии. От там шествието ги понася към Голямата аязма и обратно, като множеството минава пътя по различен маршрут на отиване и връщане.

Когато започне да се мръква, нестинарите отиват в конака на Св.св. Константин и Елена заедно с eпитропа. Вдишват начесто от тамяновия дим, докато се молят пред иконите на двамата светци. Вече по тъмно пред конака се събира цялото село заедно с музикантите (задължително гайдарджия и тъпанджия), които засвирват специална мелодия. Когато усетят, че започва да ги "прихваща", нестинарите нареждат шествието да тръгне в точно определен ред - отпред са епитропът и момчетата икононосци, след тях са нестинарите, водени от музикантите, и накрая селяните.
image

Кладенето на нестинарския огън започва още от обяд. Според предания нестинарите не влизали в огъня, преди да са изгорели 12 волски каруци дърва. Хората се пръсват във верига около разстланата в кръг жарава. Нестинарите вече са почти в транс, когато зазвучава "скопус". С подвиквания те влизат в огъня, като задължително първия път го прекосяват на кръст, чак след това започват да сноват безразборно. Нестинарското ходене в жарта се нарича типанеили плещене- с умерено бърза, равна ситна стъпка на цяло стъпало. При особено силно прихващане нестинарите грабват иконите, влизат с тях в огъня. Някои вземат жар в ръце и я хвърлят над главите си и даже пророкуват.

След приключването на нестинарската игра в огъня около него се извива Костадинското хоро, на което се хваща цялото село.
imageimage

На следващия ден е празникът на св. Елена. Иконите се внасят във всяка къща. Пропускат се само тези, в които наскоро някой е умрял или има родилка. Вечерта нестинарите пак играят.

"Не е толкова важно дали има, или няма нестинар, който да мине по огъня, защото убеждението е, че такъв рано или късно ще се появи. Ако в момента няма, явно Светокът не отваря път никому", обяснява проф. Фол. Тя разказва за грък, на когото св. Константин отворил пътя на Голямата аязма цели 14 години след като за последен път бил влизал в огъня. Това станало 2008 г. в неделята преди Св. Константин. 



Ваша:Руслана Попсавова
 



Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ruslana111
Категория: Новини
Прочетен: 794710
Постинги: 321
Коментари: 86
Гласове: 345
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031