Индийските Веди са създадени през Х в.пр. Хр. и се считат за най-старите книги на човечеството. В тях се съдържат оригинални мисли и възгледи с философска насоченост на религиозна основа за различните сфери на живота.
„Веда” значи знание. Думата има същия произход, както исландската дума „едуа”. „Едуа” се нарича сборникът от староисландски митологични песни, създадени през ХІІ в. Той, както и Ведите, е събрал химни и митове, етнографски и географски описания.
През 1874 г. в Белград, а седем години по-късно и в Санкт Петербург са публикувани двата обемисти тома на „Веда Словена”, сборник с народно песенно творчество съставен от босненския хърватин Сте фан Веркович, с подзаглавие „Български народни песни от предисторическата и предхристиянската епоха”.
Стефан Веркович (1827-1893 г.)
бил бивш францискански монах, роден в босненското село Угляри, който се установил да учителства в Македония през 1850 г. През дългогодишния си престой в страната той станал известен като страстен изследвач на нейния фолклор и етнография. Бил голям противник на политическите фалшификации и на великодържавните стремежи на Сърбия и Гърция към Македония, в която по общото европейско мнение преобладавали българите. Той е видна фигура в борбите за българска църковно-национална независимост.
През 1891 г. Веркович идва в България и заради своите заслуги към българския народ получава доживотна пенсия от Народното събрание. Отчаян от нарастващото недоверие в делото на неговия живот, през 1892-1893 г. той предприема със съдействието на министър-председателя Стефан Стамболов две пътувания в Западните Родопи (Чепино и Батак), за да документира и докаже автентичността на доставените му от Гологанов песни.
Няколко месеца по-късно умира в София.
Иван Гологанов (1839-1895 г.)
е български учител в тогавашното помашкото село Търлис, Неврокопско, недалеч от днешния гръцки град Сидерокастрон (б. а. През 1916 г. край Сидерокастрон, със старо име Демир Хисар е бил убит 25-годишният поет Димчо Дебелянов) . Срещу скромно възнаграждение Гологанов се заел да събира народни песни от Югозападните Родопи, което правил в продължение на 12 години и ги предоставял на Веркович. Брат е на видния български духовник и книжовник Теодосий Скопски. Гологанов и Веркович водили оживена кореспонденция, от която 305 писма и днес се пазят в архива на столичната Народна библиотека.
Веркович поръчва на Гологанов песните, за да ги издаде в своите прочути два тома, с твърдението, че били събирани от самия него.
Карта на района, където е събирал песни Ив. Гологанов
Знаем, че произходът на Гологанов съвсем не е „обкновен и селски”, теза подържана от противниците на „Веда Словена”. Единият от братята му бил митрополит на Скопие, другият – игумен на Бачковския манастир. Самият Иван Гологанов свободно си служел със старогръцки и новогръцки езици и познавал отлично гръцката митология и творчеството на Омир.
В публикация с откъс от споменатата кореспонденция между Гологанов и Веркович с дата 8 август 1865 г. потомъкът и изследвач на творчеството на Гологанав, Христо Спириев цитира: „Най-сетне изгря най-великият и най-скъпият в живота ми ден.” Овчарят Стоян от с. Кърчево му изпратил песен от от 22 стиха за Филип Македонски. Същият по-късно му рецитирал и друга песен за преселването на славяните в Европа. По същия начин Гологанов открил и песен за Александър Велики, записана от мечкаря Стою и Йован Стоянов. През 1884 г. Той записл и текста на друга песен за Александър. Спириев е идентифицирал и песен за Юнак Заров – покровителят на житата. Н нея се разказва, как той докарвал ветрове, за да може да се вършее. Имало е и село с неговото име, от което е родом майката на Спириев. Точно там изследователят открил песента „Юнак Заров”, която неговият именит прадядо предал на Стефан Веркович. Сега това село се казва Николопис и се намира на тридесетина километра от Солун. Сапирев е убеден, че дядо му е събирал песните наистина от българомохамедани.
До края на 1865 г. Гологанов успял да прати на Велкавич 56 поеми, които са по-скоро речитативи, състоящи се от 17 000 стиха. Последният ги дал на Янко Шафарик, за да ги преведе на френски език.
Заради своята събирателска дейност Иван Гологанов бил преследван непрекъснато от турските власти и дори прекарал известно време в кауша. Това е очевидно доказателство за неговите патриотични и в никакакъв случай не комерсиални подбуди. Фактът, че българският премиер Стефан Стамболов му предлагал да се пресели в София и да получи висока държавна пенсия, говори в полза на последното. На упреците, че иска да възнагради един явен литературен лъжец, Стамболов отвръщал с думите: „Всички европейски академии се заинтересуваха за родопските песни, та дали ги е събирал от чужди уста или ги е измислял от своя глава, за нас българите е все едно…”
Публикуването на „Веда Словена” е откровено заявление, че българите също са създали собствена „книги на знанието” във време, когато повечето европейски народи дори не са познавали буквите. Това прозвучало направо фантастично. Песните разказвали за езически богове, свръхестествени същества, митологически герои, древни царе… Съдържали знания, спомени, формирани далеч преди ислямизацията на част от българското население, но и още преди българския народ да приеме християнската вяра. Самият Веркович дори настоявал в своите писания за приоритет на българите пред индусите: „нашата” Веда е по-стара от „тяхната”. Дори той твърдял, че езикът ни е „придобил преднина над гръцкия”. В песните за Орфей и Александър Македонски, както за идването ни от Индия на Балканите, за славянските богове Сива, Вишну и Огне-бог.Публикуването на „Веда Словена” станало най-голямата литературна и фолклорна сензация от Русия до Франция, която за кратко време разделила учени и инелектуалци на два враждуващи лагера. Правителството на Франция два пъти изпращало свои инспектори да проверяват достоверността на епоса в България – Югозападните Родопи. До днес не е заглъхнал спорът автентични народни умотворения ли съдържа „Веда Словена”. Въпреки многократно изказани мнения на авторитетни учени, еднозначен отговор на тази голяма загадка все още не е даден.
По времето, когато Веркович публикува „Веда Словена”, в Германия братя Грим вече били основали германистиката и започнали сериозни проучвания на германския национален фолклор. Събирателството на всякакви фолклорни материали било провокирано у интелектуалците от Стария континент благодарение на зародилия се романтизъм. Това изглежда подбудило и братя Миладинови да заработят със завидно упорство по съставянето на сборника „Български народни песни”.
Знайно е, че където фактите не достигали, похват на романтиците, ръководени от своя безкраен патриотизъм, било често прибягват към фалшификации, които считали за безобидни в полца на делото.
Ако „Веда Словена” била фалшификат, общо било мнението, че той далеч надминава всичко известно до своето публикуване. Прочутият с големия си обем немски епос „Песен за Нибелунгите” съдържал 9776 стиха, а само двата тома на нашенската „Веда” включвали 23 809. Веркович в отговор на всички съмнения дори твърдял, че е събрал още поне десет пъти повече стихове.
Свръхголемият обем на „Ведата”, в която песни като „Женитбата на Талатинска крале со дъщере на Ситска крале” е 1532 стиха, „Рождение Орфеово” е 1153 стиха, „Сонцева женитба со мома Вълкана” е 1028 стиха, „Орфеова женитба со керка на Арапска крале” – 853 стиха, бил главният от аргументите на нейните противници. В отговор защитниците й заявявали, че дълги творения се срещат и в други сборници с български народни песни: „Стоян и потеря” – 402 стиха, „Седем юнака и арапин” – 442, „Радул бег, Мирчо Войвода и крал Шишман” – 574 стиха, „Клането в Батак” – 729 стиха …
И в световната литература съвсем не липсват огромни поеми, като византийската „Дигенис Акрит” от X в. В нея се разказва за позвизите на герой, издържани в смесица от християнски и старовизантийски стилове. Киргизкият епос „Манас”, пък е съставен от два записа, всеки от които с по 200 хиляди стиха. Той съдържа разкази, че днешния Туркестан някога бил китайски и са го наричали Нааман, после между ІV и VІ в., когато го завоювали Тюрките го нарекли Туркестан. Това станало преди той да бъде включен в империята на Тимур.
Сказанията на друт героичен епос – Якутския имат дължина около 15 хиляди стиха. Много обемни са и устните сказания „Джангар” – народният епос на калмиките и „Алпамиш” – на узбеките.
Доста повърхностно се отнасят някои критици в твърденията си, че на народните певци не е присъщо помненето на дълги текстове. Позволяваме си лично да споделим наши впечатления от индийски духовни водачи, считани за живи светци, които в страната наричат „садху”. Мнозина от тях знаят наизуст четирите Веди. В светогорския манастир Великата лавра на Света гора живее монах на име Абукум, който е наизустил Библията и може часове наред да реди цитати. Да си припомним и за мюсюлманските мъдреци-мистици суфи, за които е било задължително да знаят Корана наизуст. Това можели да правят и прочутите Омар Хаям, Саади и Мухамад ад Дин Хафез…
Много именити наши творци и интелектуалци през годините оценявали високо „Веда Словена”. П. Р. Славейков подканял родолюбците и учебните дружества в България да подпомогнат „за излязването в свят на една книга, толкоз интересна за нашата тъй малко позната древност”. Л. Каравелов пък казал: „ако ме попитат: „Колко книги имате на езикът си?”, тряба да отговорям: „Имаме две книги!”. И наистина две книги имаме за светът и само из тия книги можем да изучим народният си език, народът си, неговата история и неговият дух – тия книги са безценните сборници от народни песни, които са събрани от Миладинова и Верковича”.
През 1925 г. известният литературен историк и фолклорист Иван Шишманов признал: „макар и окончателно развенчана, „Веда Словена” е първата българска книга от международно значение”.
Всъщност колкото и аргументирани да изглеждат „войните” от двата лагера „за” и „против” „Веда Словена”, последната дума все още не е казана и изследването на този голям български литературен феномен безспорно трябва да продължи. Не бива да пропускаме, че ако приемем обемистото съчинение за фалшификат, то значи автоматично да признаем авторът на тези 23 809 стиха Иван Гологанов за литературен гений.
През 1991 г. писателят Иван Богданов издава монографията си „Веда Словена и нашето време”, която е сериозен опит да бъде доказана нейната автентичност.
Цяло щастие е, че двата тома бяха издадени през последните години със самоотвержената помощ на известния български поет и интелектуалец Борис Христов.
Автори: Румяна Николова, Николай Генов
ТУК може да прочетете Песен І от „Веда Словена”. Публикувано в България, История и религии, Статии с етикети българия, култура. Постоянна връзка. ← РАДЖПУТИТЕ – НАЙ-СМЕЛИТЕ ВОЙНИ И НАЙ-БОГАТИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ ДЖОДПУР – В ПОЛИТЕ НА МЕХРАНГАРХ →-
Актуално
Очаквайте...
Вълнообразно
кадри с Бойко в Лондон, които никоя теле...
Фашистките медии в България
Звучен шамар, ф******и изтърсаци. Тоя, к...
Няма коментариТърсене
За този блог
Гласове: 345Блогрол1. Троян експрес
2. Сава Попсавов-певеца на Странджа
3. Блог Руслана Савова
4. Балабанско
5. Балканец
6. Бели Осъм
7. Белиш
8. Борима
9. Врабево
10. Голяма Желязна
11. Горно Трапе
12. Гумощник
13. Дебнево
14. Добродан
15. Дълбок Дол
16. Калейца
17. Ломец
18. Орешак
19. Патрешко
20. Старо село
21. Терзийско
22. Черни Осъм
23. Чифлик
24. За Троян
25. Български фестивал на сливата
26. Областта нюз
27. Плевен нюз
28. Инвитро.com
29. Цвете.eu
30. Избори.euЗа blog.bg | Помощ | F.A.Q. | Поверителност
Инвестор.БГ АД © 2001-2012 Blog.bg Всички права запазени. Контакти | Реклама | Кариери | Споразумение за ползванеInvestor.BG AD © 2001-2012 Blog.bg All rights reserved. Contact Us: blog@investor.bg | Advertising | Лични данни