В първавата част - http://ruslana111.blog.bg/turizam/2012/05/01/zabelejitelnata-strandja-1chast.948322 2-ра - ./http://ruslana111.blog.bg/turizam/2012/05/03/zabelejitelnata-strandja-3chast.949167 3-та -    /http://ruslana111.blog.bg/turizam/2012/04/22/zabelejitelnata-strandja-2chast.944381   Ви представих Индипасха, Каменната гъба, светилище-аязмо "Св.Марина" В този постинг ще Ви представя:                           Мистерията "Бастет"       Според някои версии думата „странджа” е одриска по произход и идва от името „Тонзос” (река Тунджа), „Тра-Тонзос” (на изток, отвъд реката) – „Транзос” – „Транза” и „Странза” при българизацията и грецизацията, т.е. от одриска гледна точка на изток от Тонзос, към черноморския бряг. Зоната Тра-Тонзос е била огромна и е достигала чак до т. нар. Делта на Босфора. Според друг тракийски топоним думата означава „връх, защита, шлем, височина”, а според старобългарския корен „стран”, означава отстранена, затворена територия – с две думи защитено и закрито пространство, подходящо да се скрие нещо ценно.             Странджа върви редом със Сакар планина и докато за първата планина можем да намерим някакви обяснения за името, не така стои въпросът със „сакар”. Откъде идва, какво означава? Аз поне не можах да открия никаква следа освен тази на древните египтяни и смятам, че е привнесено от тях. Защото те нищо не са правили случайно. Всяко тяхно действие, да не говорим за важната им мисия в Странджа планина, се е подчинявало на определени магически и религиозни ритуали, свързани с определено божество, с цел то да покровителствува и пази направеното в негово име.               Сакара се наричала в Древен Египет местност до платото Гиза в Мемфиския некропол. Тя има голямо значение в историческо отношение, защото тук са представени всички основни династии – от Първата до епохата на Птолемеите и управлението на персите. Названието „Сакара” идва от името на древния бог на мъртвите – Сокар. Първоначално вероятно е бил бог на земята и плодородието. По време на празника му по полетата е теглен камък (неговото култово изображение?) в ладия, закрепена върху шейна, а хората са следвали с венци от лук около вратовете си. Тъй като култовият обсег на Сокар били некрополите, той се превръща в бог на мъртвите. В уподобяването на божествата на царя Сокар приема образа на небесния сокол и започват да го изобразяват стоящ върху камък. Основните обекти на култа към Сокар били могилата и свещената лодка, която отнасяла мъртвия цар на небето. По време на Древното царство Сокар се смятал за покровител на занаятите, рудодобива и по специално на металообработването.                                      Платото Сокар          Отъждествяван е с бог Озирис – бог на плодородието, подземния свят и възкресението. По време на Средното царство е известен като синкретичен (общ) бог Сокар-Озирис, тъй като между двете божества има тясна връзка и действията и ролите им често пъти са взаимозаменяеми. По времето на Птолемеите празникът му е свързан с кръговрата на слънцето към пролетта, когато като Озирис символизира възкресението и обновлението на природната сила. Празникът се е провеждал през петия месец по време на новолуние с издигането на свещената колона „джет” като символ на възраждането на духовното.                       Свещените книги на древен Египет - книга 2: Амдуат - Записи от скритата зала - Теодор Леков -                Според древната свещена египетска книга Ам Дуат – Книга за отвъдния свят, Сокар се вижда в изображението на четвъртия и петия час. Тази книга била белег на царската гробница и на познание, недостижимо за обикновения египтянин. Била разделена на 12 части, които символизирали 12-те часа на нощта. Четвъртият и петият час са Четвъртата и Петата област на подземния свят, като Петата, където властва бог Сокар, има изключително важно значение – това е най-дълбоката и централната част на отвъдния свят, където настъпва преобразяването на покойника, където „тленното се превръща в нетление”.          Изображението на Петата област в древните египетски текстове представлява тунел, пълен с вода, който води от изток на запад и се изкачва към голям Сфинкс, чиято задница е затрупана с пясък. Този Сфинкс, наричан „Акер”, сякаш пази входа към странна елиптична камера, в която стои Сокар, изобразен тук като човек с глава на сокол…                Известно е и друго изображение: Сокар е застанал в могилата си, в нещо като хълм, увенчан с някакъв черен коничен символ.бастет                    Спомнете си как е описан „фараона” на скалата при експедицията в Странджа – той е увенчан с конична царска корона.                   Според древните египтяни той е бил бог, въплъщаващ земята. Изобразяван е като тясна ивица земя съответно с човешка или лъвска глава в двата края или просто като два обърнали си гръб лъва. Едното животно гледа на Запад, където залязва слънцето и започва нощния му път и където се намира царството на мъртвите. Другото животно гледа на Изток, където всяка сутрин слънцето се издига от царството на тъмнината. Двата лъва пазят входа и изхода на подземния свят.                    Казаното от Ванга е напълно възможно – възможно е египтяни да дойдат по вода, да се изкачат на известно, но скрито място в планината, да донесат изписан отвътре със свещени текстове саркофаг от черен гранит и да го закопаят дълбоко в земята! Защо обаче било необходимо да се отиде на определеното от Ванга място и да се наблюдават първите лъчи на слънцето и луната точно на 5 май? Защо тази дата е била толкова специална?                     Празниците на Сокар-Озирис като период на възраждането на природата и духовността са се чествали през май по време на новолуние. На 5 май 1981 г. луната е била в новолуние и е преминавала през Кит, Овен и Бик! Древните египтяни са вярвали, че тяхната цивилизация е създадена в ерата на Телеца/Бика, затова и в Старото царство са се прекланяли пред бика. Някои съвременни астрономи датират тази ера през 4630-2200 г. пр. Хр. Значи на тази дата сме получили едно древно, четирихилядолетно послание и потвърждение – това едва ли е случайно. Древноегипетските писмени паметници съобщават, че Ростау (отвъдният свят) трябва да бъде търсен в нощното небе: „Аз изминах пътищата на Ростау по вода и по суша. Това са пътищата на Озирис и те са в небето.”                   Слънцето на този ден е преминавало през съзвездието Овен, изгряло е в 6,17 ч., залязло е в 20,31 ч. и в лъчите му няма нищо особено, освен че триъгълникът, който очертават върху скалата, се повтаря вечерта с лунните лъчи. Но според египетската митология слънцето и луната са двете очи на небесния ястреб, олицетворяван от бог Сокар. Лявото е деня – слънцето, а дясното – луната или нощта. Тъй като едното от тези очи „расте” и „намалява” в течение на лунния цикъл, древните египтяни използвали числени части от единицата за обозначаване на символа на Уаджет (Окото). Събирането му означавало завръщането на пълната луна като символ на хармония и че космическият порядък Маат е непокътнат. Значи общо взето ние сме били във времето, указващо този порядък.                    Високообразованите учени-жреци са владеели до съвършенство езика на символите, названията и символната архитектура. Името на нашата планина Сакар едва ли е случайно съвпадение с името на местността Сакара, посветена на бог Сокар; той е древен бог, изобразяван като сокол, небесната птица, каквато се среща в Странджа; бог е на мъртвите и подземния свят и владее една от най-важните области – тази, в която материалното се превръща в духовно. Какво по подходящо място да съхраниш древните световни познания, изписани на саркофаг? Нали те са ни дадени от боговете? А дали пък там, под скалата, където стояхме, има такова място за преобразяване? Сокар е покровител на рудниците и на металообработването, на дълбоките минни галерии и шахти, с които е опасана цялата Странджа планина. На това място е имало стар меден рудник,а съвсем близо до него, до Малко Търново има още действаща мина. Освен това Ванга неведнъж споделяла: „Всички говорят за пирамидите в Египет, но древни пирамиди има и у нас”.                   Когато настъпи определеното време и саркофагът с тези древни познания бъде намерен, можем да си представим пътя, по който ще вървят откривателите: вероятно дълга подземна галерия ще завършва с дълбока четвъртита шахта (нали в такива през 500 г. пр. Хр. жреците в Гиза са заравяли изписаните саркофази, за да ги запазят от чужденците), след това ще достигнат до тунел и овална пещера пълни с вода, където в средата, върху някакъв постамент, камък или скала („хълм”) ще се намира саркофагът. Центърът, в който материалното придобива нематериален израз по някакъв начин, какъвто не можем да си представим.                   Ванга е права като казва, че не става дума за „съкровища” в нашето материално разбиране на думата. Но едва ли е толкова лесно да влезеш вътре, ако не си допуснат, ако не е отворена за теб портата на подземния свят, както се казва в един текст от пирамида: „Отворени са за теб портите на Акер”, защото лъвовете пазят и на входа и на изхода.                                         Има теории, че първите хора, населявали земята, били хората-лъвове според древните египтяни, т. е. хората-богове, които се появили на тази планета в периода на зодиакалния знак „Лъв” преди около 11 хиляди г. пр. Хр. Възможно е древното познание, за което говори Ванга, да датира от това време, но за мен е интересен и един друг факт: защо древните египтяни са предпочели да скрият древното си познание в нашите земи и защо ние (българите) почитаме толкова много лъва или лъвовете и даже ги изписваме и в съвременния ни държавен герб? Лъвът не е животно, което е обитавало тези земи. Явно причината е друга. Лъвът изразява физическа сила, но и духовна мощ и още древните траки са го изобразявали на стели и керамични съдове. Защо древните българи не са поставили на герба си конската опашка, а са оставили лъва? Повлияни ли са от вярванията на древните египтяни или са имали свои познания за първите човеци-лъвове и за началото на човешката история? Или пък имат с египтяните някакви общи, древни допирни точки?  Със своята дарба да вижда и чува „отвъдното” Ванга беше вестителят на древния бог Сокар-Озирис и ни предаде неговата покана да се уверим, че „онзи” свят съществува, че древните познания не са легенди и че в Странджа съществува „врата на времето”, през която се преминава в друго, нематериално битие. Но фигурите, които са се прожектирали от скалата, внушават и нещо друго, според Красимира Стоянова: „по-възрастният, стоящият отляво, древен „библейски” старец протягаше към нас с дясната си ръка нещо кръгло – като топка, като уред, като… земното кълбо. А горе вдясно седеше богът-„фараон” на царствения си трон, като символ на божествения ред, който определя и движи световните събития в изначално определен ред: от смърт към живот, от материалното към духовното. А ние, уплашените до смърт от видяното, стояхме в краката им и мечтаехме да открием „съкровище”, та да си оправим материалното положение – бяхме ужасно дребни и жалки и не разбрахме посланието. Инак щяхме да знаем, че ни е нужно друго битие и че дребните ни житейски страсти нямат никакво значение, нито влияние върху божествената подредба на света. Древните египтяни са вярвали още, че Бог Тот, създателят на писмеността е укрил много от записаните божествени текстове в различни тайни места по света и че когато е необходимо, тези текстове ще бъдат открити. Аз вярвам, че такъв ден ще дойде, защото пак си спомням казаното от Ванга: „Науката ще направи големи открития в областта на нематериалното. Ще бъдат разгадани много тайни. Ще се открият много стари                                                                           Това, което се случва в крайна сметка след всичко описано е, че всички материали по експедицията били заключени в сейфа на бившия шеф на Главно следствено управление ген. Леонид Кацамунски, братовчед на придворния зограф на Людмила Живкова Светлин Русев (който е масон).                      Първа жертва на прокобата стават войничетата, копали мистериозното съоръжение.                 През фаталната 1981 г. се случват още много прокобни неща. Групата се връща в столицата, за да анализира находките, но точно преди да замине отново, дъщерята на Първия внезапно умира.