Троянът :: 114 години Илинденско - Преображенско въстание

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.08.2017 21:30 - 114 години Илинденско - Преображенско въстание

Автор: ruslana111 Категория: Новини

Прочетен: 873 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 02.08.2017 21:36

Историята на песента "Ясен месец веч изгрява" Ясен месец“ е написан като въстанически марш от войводата и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Яне Попов. Текстът бързо придобива полулярност и песента става химн на тракийската революционна борба и на Странджа. Яне Попов е автор на песента Ясен месец веч изгрява..
Яни Попов е роден на 27 септември 1876 година в село Карахадър, Лозенградско. Борческа личност с творчески заложби и дар на народен певец, той е автор на две книги: "Странджанска гусла"(1905) и "Странджански жалби"(1909). Пълният текст на "Ясен месец", озаглавен "За Пано и Равашола", е поместен в "Странджански жалби" с пояснение, че се пее по гласа на известната арменска песен "Ай, Сасун, Сасун".За произхода на песента ще ви разкажа в следващият постинг. Тя е много балканска

Оригиналният текст на бунтовния марш е от 17 строфи, като накрая е отбелязано, че е написан в Странджа през 1904 г. В песента Яни Попов е опоетизирал подвига на малка чета, водила ожесточено сражение с турския аскер на 2 април 1903 година в село Сърмашик (дн. Бръшлян). Загиват войводата Пано Ангелов от с.Брод, Хасковско, и Никола Атанасов Николаков – Равашола от Перущица. Събитието е известно в историята като "Сърмашишката афера". По спомени на старите бръшлянци, песента се запява открито в селото през 1908 година. За първи път мелодията на "Ясен месец" се изпълнява по Радио София през 1953 година от народния странджански певец Сава Попсавов, родом от село Бръшлян. “Ясен месец”
Ясен месец веч изгрява над зелената гора. в цяла Странджа роб запява песен нова юнашка.
През потоци, реки, бърда, нещо пълзи, застава дал’ е Юда самодива, или луда гидия?
Не е Юда самодива, нито върла гидия, най- е чета от юнаци, плашило за читаци.
Бързат, бързат да пристигнат преди петли в Сърмашик, да ги никой не угади и ги подло предаде.
Пушка пукна, ек отекна знак се даде за борба. Бомби трещат, куршум пищи - цяла Странджа веч ечи.
Но шпионско око мръсно откъде ги съзряло- тоз час тръгва и отива на враг чета предава.
Денят мина мирно, тихо, дойде нощта ужасна- аскер селото загради и четата заварди…
Съмна веч над селото, изток пламна във зора, пушка пукна, ек отекна, знак се даде за борба. Юнаците са сал петима, един срещу стотина…
Бомби трещат, куршум пищи – цяла Странджа веч ечи, тиранинът е уплашен от геройската борба.
Няма вече плахи роби, има горди юнаци. Гръм куршуми, гръм отново! Скъпа кръв порой тече, падат Пано, Равашола, мрат народни синове.
О, Сърмашик, село славно от юнашката борба! О,Сърмашик, знаме ново на тракийска свобода!