Троянът :: ЧЕСТИТ 8-МИ МАРТ МАЙКИ И БАБИ !!!!!

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.03.2013 00:04 - ЧЕСТИТ 8-МИ МАРТ МАЙКИ И БАБИ !!!!!

Автор: ruslana111 Категория: Новини

Прочетен: 2011 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 08.03.2013 12:56

http://www.youtube.com/watch?v=5Pw15J_IWug ПИСМО ДО МАМА

Каква невеста си била ти, мамо! как светнал младоженческият двор, когато те извели на хармана за първото ти сватбено хоро.
Като сърна на горската поляна внезапно озовала се в кордон – изтръпнала – забравила си, мамо, да сториш на свекървата поклон.
Ти – другоселка в кръг от непознати! Но те простили малкия ти грях. сто чирпанлии – набори на тати – залели всичко с вино и със смях.
А ти в хорото – пъргава, чевръста – отмеряш стъпка, в свян навеждаш взор. А плитките ти две змии до кръста – пленили младоженческия двор.
Какви коси! Едничка ли девойка въздишала на моминския праг да метне като житена ръкойка таквиз коси до момъка си драг.
Във тях е пресен черноземен блясък и златото на утринна заря, среброто на подводен ръчен пясък и бронза сив на хлебната кора
преливали се буйно или плахо... Години, мамо, има оттогаз. И три деца с косите ти играха, със тях играх във люлката и аз.
Те милваха лицето ми, когато целуваше ме нежна и добра. Те паднаха в безреда онуй лято, в което оковаха моя брат.
Тогава ти завърза ги в чембера. Сълзи покриха бледите страни. и дирих аз утеха да намеря, но лесно ли е във такива дни?
В такива дни аз – плахото селяче – поисках за гимназия пари. А ти над бедността ни да поплачеш зад кладенеца привечер се скри.
На заранта - прегърбена и жалка – с отрязани коси, с подпухнали очи – прегърна ме и каза: “ Припечелих малко. Вземи парите, сине, и учи!”
Сега са други времена, друг – простора. Пораснах. Учих. Ето ме сега. Здрависват ме с любов добрите хора, и ненавижда, мрази ме врага.
Но пиша аз и искам да съм верен, и любовта стиха ми да краси. Ала назад ли погледа си вперя, аз виждам твоите отрязани коси.
Дали стиха ми днес те утешава и в песните ми виждаш ли, кажи, отплатата за мъката тогава, която не на теб, но мен сега тежи?
Едва ли... Ала ще успея, мамо! Как няма да успее оня син, пред който като неплатен огромен данък лежат продадените майчини коси.
Павел Матев

ваша: Руслана