На 27 юли 2014 г. се навършват 6  години от смъртта на баща ми - Сава Попсавов
Това са някои от спомените ми за него - като един малък жест на признателност и преклонение пред паметта му!
Спомням си как, когато бях съвсем малко момиченце, как татко ме прегръщаше, целуваше. Не можеше да ми се нарадва. Аз бях неговата гордост и надежада! И така  -до края на последните му дни.  Затварям очи и го виждам, легнал в болничното легло, със системи..И аз се опитвах да го нахраня . Но той не искаше . Постоях бях до него и го питах как се чувства, а той ме гледаше с поглед , изпълнен с любов, и не ми отговаряше.Радваше ми се. Аз му разказвах за децата, за работата…А той държеше ръката ми силно. Трябваше да си тръгвам, защото щяха да му преливат кръв..Бяхме намерили човек, на когото благодаря! За довиждане  казах на татко, че пак ще мина да го видя , да ме чака. Той само изрече „ОБИЧАМ ТЕ, Русланче”.  Бе четвъртък, а той в събота срещу неделя почина, без да може да говори, само ме гледаше с любов и сякаш казваше: ”Сбогом”. Погребахме го в понеделник. В ковчега лежеше спокоен, лицето му беше се изгладило, макар и малко смалено. Нямаше много хора, защото той беше при мен в Пловдив. Но получих много телеграми. Всички медии разпространиха новината. Много хора скърбяха за баща ми, ,защото той бе Певецът на Странджа. По време на поклонението звучаха неговите песни. А в момента , когато го полагаха в гроба, пуснах  любимата на мама/бог да я прости/ „Сестро Грозданко”. И той, и мама са погребани на Рогошки гробища в   Пловдив. На 500 метра един от друг.     Татко беше с бяла коса, откакто съм се родила. Кожата му беше бяла, с дебели сини вени по ръцете. По снагата си имаше лунички. Очите му бяха ясносини. Беше над среден ръст, ходеше с характерна широка походка. .   Той бе  „желязо”. Но за съжаление изведнъж рухна… Пееше много хубаво, пееше навсякъде, знаеше песен за всеки човек, за всяко име. Когато си ходех в Бургас,  по празниците най-вече, всички знаеха  за идването ми  .Беше празник за родителите ми! Щастието бе неописуемо.Това не се незабравя.  Роден е в село Сърмашик, Бургаско (днес Бръшлян). Много популярен става с изпълнението на редица странджански народни песни, но най-голяма слава му донася песента „Ясен месец веч изгрява" - бунтовният марш на Преображенското въстание. За първи път песента „Ясен месец“ е изпълнена по Радио София през 1953 г. именно от Сава Попсавов. Баща му/дядо ми/ е учителят Жеко Попсавов, а песните научава от баба Скева Градева, която знаеше близо 500 народни мелодии. Учи в Бургаската мъжка гимназия. За кратко е учител в родния край. През 1947 г. е приет в Музикалната академия в София, със специалност „Оперно пеене”. Въпреки че пее в състава на Музикалния театър „Стефан Македонски“ в София, в Бургаската опера, връзката му с народните песни не е прекъсната. Участва в редица концерти на сформираната група „Тракийска песен“ при Съюза на тракийските културно-просветни дружества в България. През 1948 г. татко започва да си сътрудничи с редакция „Народна музика“ при БНР, където записва ярки странджански песни. Сред тях са патриотичната „Българи глава вдигнали“, „Трендафилче, разговорче“ и др. През 1957 г. татко се завръща в родния край и участва в проявите на бургаския ансамбъл „Атанас Манчев“ при читалище „Пробуда“. Гостува в редица страни в Европа. Получил  бе  златен медал в народния събор на Агликина поляна, известен като „Прослава на хайдутството“. Редовно пееше в местните събори „Странджа пее“ и в тържествата на Петрова нива, свързани с паметта на героите от Преображенската епопея. С богатата си музикална култура той развиваше многостранна дейност като методист в музикалната самодейност, като солист в Тракийския фолклорен ансамбъл и групата „Странджанска песен“. Целият си личен архив с всички фолклорни материали дари на Държавен архив в Бургас. За кратко време, в началото на 70-те,  бе учител по пеене в Икономическия техникум в Бургас, където неговите възпитаници, предимно момичета, прославят техникума си. На манифестациите / винаги и аз бях там/изпълняваха патриотични песни и стари военни маршове за победите на българската армия при Караагач и Чонгура!Пенсионира се в Държавна опера Бургас. Това е накратко неговата биография за вас, читателите. Но нашите спомени не могат да се разкажат. Спомням си ваканциите. Винаги бях в Малко Търново при баба и дядо.Те имаха пчелин на прочутите водопади Докузак/Стоилово/. Събирахме се всички.Цялата фамилия-ние, семейството на леля и баба и дядо. Беше невероятно изживяването. Аз винаги ходех с шарената каручка, водена от магарето Пенчо.  Ех, детство…/ Ходехме на екскурзии постоянно събота и неделя ние , тримата  и с наши семейни приятели. И досега с Илонка сме си приятелки. Вече 51  години. И аз винаги бях на раменете на татнецето  и пеехме. А когато пораснах и вече си имахме кола, седях отзад, а той ме учеше на песните си. Ние пеехме по всяко време. А с мама заедно бяхме невероятно трио.Пиано,вокал..Изнасяхме домашни концерти. Татко има и сестра, която почина на 10 юли т.г. Тя също бе голяма певица и до пенсионирането си също работеше в операта в Бургас. Тя имаше богат репертоар . Как пееше „ Лале ли си, зюмбюл ли си” „Калиманку Денку”…Нямаше равна… Татко знаеше много притчи и кратки приказки - беше неизчерпаем! Много стихотворения пишеше.Чудех се откъде е имал тази дарба.. По-късно разбрах откъде им е първоизточникът-дядо. Той можеше да разсмее и най-тъжния.. Когато ходехме на разходка на морската градина си говорехме.Учеше ме на всичко човешко , подготвяше ме за живота. Той беше преди всичко Човек. Много го беше яд на връзкари и темподобни люде…Съветваше ме да се боря докрай и да давам всичко от себе си. Другото ще разберат хората.Бе всеотдаен към семейството, работата. Може би това  ми е повлияло , защото  се стремя и аз към същото, макар, че никой не знае какво го чака. Какво му е приготвил Живота. А татко знаеше как да постъпва. А аз  постоянно наблюдавах.. Баща ми ненавиждаше изкуствените хора и казваше. ”Те са опасни, защото не знаеш кога ще ти забият ножа в гърба. Пази се от тихите води.” И досега помня тези негови думи…Колко  са актуални ,тате! Друг спомен  не може да се изтрие от паметта ми. По времето на Тодор Живков. Бяхме в Малко Търново на гости.веселие, песни, смях..Легнахме си. По едно време започна  да се чука на вратата много силно. Дядо излезе и вижда милиционери и колата им. А те питат” тук ли е синът ти – Сава Попсавов?”. Поуплашен дядо им казал „да ”.”Нека излезе, че ще го викат в Милицията”. Баба прежълтя, само дето не припадна.Мама и тя.Татко се облече и тръгна…Когато се върна бе ухилен до уши и ни разказа, че Тодор Живков ловувал в Странджа и го повикал да му пее.Там имало величия за времето си. „Яденье, пиенье…до зори”.Това не бе първи , нито последен случай..Когато беше по –млад не слизаше то сцената.След пенсионирането му,бяха го позабравили, за да си спомнят за него2005, когато го заведох за последен път на Петрова нива.Той с последни усилия откри тържествата, след което му стана зле и се наложи да се приберем по спешност..Бе загубил за 1 година гласа си..Плачеше . Когато се появи  пак не спираше да пее/колкото сили имаше/.На Нова година-2007,той пя за последно пред всички ни..Тогава сякаш му дойдоха силите . Беше щастлив че пее…колкото и да му бе мъчно за мама.Тогава и изпя малко от „Сестро Грозданко”, Ясен месец”,Петко си конье чешеше”.. Като професионален певец  той имаше дарбата да усеща кой може да пее и кой не.Така той е открил много популярната Калинка Згурова.Тя е била на 14 години. Направо е изпратил да я запишат. Помагал й с каквото може.Тя никога не може да забрави тази среща с него, защото тя е била като трамплин в живота й.За нея той написа едно кратко стихче     На Калинка      Нека песента ти се лей!     Нека вечно да живей!     пей за легендарните хайдути     песните си все прочути.       Възпявай подвизи и слава -      героизмът,това заслужава.     Нека концертните успехи     непрестанно се множат.       Нека името ти Калина     се слави догодина,до Амина!                                   Сава Попсавов    В негова чест е нотирала всичките му песни  и заедно с текстовете издаде книга”Песните на Странджа”. Аз  я имам и ползвам за моята група.       Татко боледува  дълго и все пак смъртта му дойде навреме – защото разумът му си беше ясен, докрай можеше да контролира нуждите си, нищо не го болеше, не му трябваха  лекарства.       На помена след погребението  пуснах диск със запис на песните му - направена преди  години, когато гласът му беше все още силен и така хубаво звучеше. Събрахме се най-близките край компютъра, разплакахме се. Ето това ще остане само от човека. И споменът за къщата ще остане, и спомените за него ще останат, но те са нещо външно, чуждо, и само гласът му си е една истинска частица от неговата физическа същност, която може дълго да остане безсмъртна.    По какво се познава дали починалият е попаднал в ада, или във рая? Ако след смъртта му хората го споменават с добро, той е в рая; ако говорят за него лошо, е в ада.Ако наистина е така, за  баща ми не може да има никакво съмнение, че сега е в рая! По повод 4 години от смъртта му Пламен Караджов , негов, както се казва, фен, написа едно стихотворение  за баща ми       В памет на Сава Попсавов  Няма да те видим вече – тъгуват нашите сърца – за твоята любов и песен, за твоите добри дела!  Ти България прослави  далече по света! Да се помни що е робство, що е Странджа планина! И ако отново мрак обгърне наш`та българска земя, твоят „Ясен месец” ще се върне –  за да бъде Светлина…!

с.Белиш                           15.07.2012 Послепис…
ТАТКО, МНОГО ХОРА ИМА ПО СВЕТА! МНОГО ЗВЕЗДИ ИМА НА НЕБЕТО, НО ТИ СИ ЕДИНСТВЕН!                                                          ваша Руслана