Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2012 20:21 - Българино,защо се наричаш "БЪлгарин"
Автор: ruslana111 Категория: Изкуство   
Прочетен: 5009 Коментари: 3 Гласове:
6

Последна промяна: 26.05.2012 23:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Не мога да се въздържа да не изкоментирам филма на Адела Пеева "Чия е песента"....Показахме пред всички ,колко сме нищожни..и то точно на 24май.Чухме всички варианти на мелодията ,която е корен ан "Ясен месец веч изгрява"“...За това “Браво"!.НО ЧУХМЕ ЛИ САМАТА ПЕСЕ.ЧУХМЕ ЛИ КАК ЦЕЛИЯТ НАРОД Е ПЕЕ НА ПЕТРОВА НИВА С ТАТКО/САВА ПОПСАВОВ/.НЕ...И КАКВО?
Разбрахме,как другите народи се борят за песента си...за певеца/или певицата/,която е популяризира тази песен.Всичко разбрах,...Но разбрах и горчивата истина,че ние Българите не ценим нашето..НЕ ГО ПАЗИМ и се оставяме да ни натрапват турско,гръцко,албанско.
Точно в годината когато е правен филма,ние с татко/Сава Попсавов/бяхме на този събор.Той беше вече болен и едва ходеше,но веднага след вечерната проверка ТАТКО ИЗЛЕЗЕ СЪС ПОСЛЕДНИ СИЛИ ПОДКРЕПЯН ОТ ВСИЧКИ ПЕВЦИ,КОИТО БЯХА НА СЦЕНАТА ЗА ДА ИЗПЕЕ ЗА "ЯСЕН МЕСЕЦ ВЕЧЕ ИЗГРЯВА".След това му прилоша и той до смъртта си не отиде на Петрова нива.А искаше,но състоянието не позволяваше...
А Адела Пеева обърна внимание на пожарите....следствие зарята.Не показа как Странджалии и Тракийци пеят с цяло гърло песента....Татко тогава се разплака.Но уви...това НЕ беше важно за филма.
Евалла на всички други народи....Ще се избият за една песен,която е любовна или друг вариант без капчица патриотизъм.
А тази песен в Странджа е била Химн.и е...С тази песенна уста Яне Сандански е умрял и не само той.Илинденско преображенското въстание....За обединяване на България...
О ,ужас...вие разбрахте ли от филма тези факти....НЕ,НАЛИ?
ТАТКО,ЗАТОВА ЛИ,ЖИВЯ?ЗАТОВА ЛИ БЕШЕ РОДОЛЮБЕЦ?ДОБРЕ,ЧЕ НЕ СИ ЖИВ ДА ЧУЕШИ ВИДИШ ТОЗИ ФИЛМ.А ТИ ЗНАЕШЕ ,ЧЕ СЕ ПРАВИ..И НЕ ГО ДОЧАКА И ПО ДОБРЕ...
Руслана Савова Попсавова
/ дъщеря на Сава Попсавов/

image

Този филм може да се купи....
www.der.org/films/whose-is-this-song    

                               Коментариите

Георги Петров
   "Целта на филма е политическа.Никога не разбрах,защо всимки хвалят тази измишльотина.Не е сериозно да търси корените на една песен в кафенето или на пазара,вместо да се допиташ до специалистти.Но на Аделка за това и плащата ,това прави.Всъщност филма е нискокачествена провокация от типа на"Митът Батак".А киряк стефчовците никога няма да умрат..."
Евгени Станчев
  
"Дълбока вода брод няма, ситен пясък чет няма... хубава мома род няма а и красива песен синур не знае". А границите са ни рехави като синурите... Проблема на Балканите ни е че и песните са ни повод за люта вражда а не за приятелство! Но на нашите плямпала наричани журналисти им трябва скандал и простотия за да пробутват продукцията си по медиите и да си изкарват хляба. Морал и журналистика са две противоположности на Балканите!"
Елисавета Георгиева
  " 
Към българопродажните българонаричащи се ,отцеотрицатели: Не пипайте с мръсните си душици свещената душа на Странджа! Не ни мърсете химна! Историята не прощава никому нищо!"
 Пламен Караджов
  " Гадост! Документален филм предполага, че ще кажеш истината и цялата истина, а да не кажеш нищо за българския корен на тази изключително важна за нашата история песен, е наистина българо-убийство. И накрая в ПЕТРОВА НИВА, на която Адела не знае даже и къде се слага ударението на думата, снимаха всичко друго, но не и изпълнението на нашия гениален певец Сава Попсавов?! А това беше неговото последно изпълнение на тази страхотна песен, не случайно наречена от историята ни "химн на Странджа планина". Като прибавим и факта, че излъчването от БНТ на този филм "СЛУЧАЙНО" съвпадна с най-светлия български празник 24-ти май, нещата стават ясни. Ясно е,че и филмът и излъчването му, са поредната политическа поръчка за манипулация на населението, насаждане на чуждото и обезличаване на всичко българско. НАРОД БЕЗ МИНАЛО, Е НАРОД БЕЗ БЪДЕЩЕ!!..
Няма да е зле все пак да се знае, Аделка колко получи за да не пусне във филма си и българското изпълнение?! Този филм-българоубиец е престъпление не само към Странджа, а и към цяла България! И на това отгоре, БНТ го излъчва точно днес - на най-светлия българския празник?! ПОЗОР!.По-добре, вижте това:
http://www.youtube.com/watch?v=FgAVSnhMb8I"

Дочка Хъшева
"Не съм гледала този филм, но това,което пише Руслана е потресаващо.Съгласна съм,че ние не умеем да ценим и пазим българските бисери,защото фолклора и нашите народни изпълнители са най-голямото ни съкровище."
   Сава Попсавов и химна на Странджа "Ясен месец" са емблематични за нашата музикално-фолклорна култура.И това не е изолиран случай.Какво се случи с вълкана Стоянова,сега с Верка Сидерова и много други дейци на българската култура,които вместо да бъдат нашите знамена,те остават в забвение.Жалко,но факт.
Калина Германова
"Аз пък знам,че мелодията на Ясен месец е взаимствана от арменската песен Ой сусан,сусан, а Димитрина Кауфман ни я беше пуснала на лекции на еврейски.Няма значение от къде е взета мелодията,но е важно ,че Ясен месец е химна на тракийци и всяко тракийско тържество започва с нея и в този си вид мелодията е най-популярна.Песента Ясен месец е написана от войводата Яни Попов."
Вашка Шопова
Калина, Ясен месец веч изгрява е химна на СТРАНДЖА изпълнява е Сава Попсавов! Пееят е в Малко Търново и в цяла Странджа! Събора на Петрова нива се открива с тази песен! ТОВА Е ХИМН НА СТРАНДЖА!
Мария Лешкова     
Фолклорното наследство е благодатна тема за упражнения на хора , които не познават материята. Преди нея и други се опитаха да ни внушат , че песента "Зайди, зайди ясно слънце " също не е българска . Едва ли някой умен човек може да претендира за собственост върху народна песен, но да не сложиш ударението в материала си , че песента "Ясен месец" се е сраснала с народа ти , това е недопустимо."
Стоя Янчева
    " Руслана тези хора си имат други цели,те не са много -знам те са решаващи ,ноооооооооо многохилядна е армията на тези ,които споделят онова което са съхранили в раклата на баба и щом са го съхранили те ще го предават и на идното поколение ,така че "не се гаси туй, що не гасне"!!!!!!!!!!
 Нашият химн "ЯСЕН МЕСЕЦ ВЕЧ ИЗГРЯВА" е чист,красив,проникващ в душата на родолюбеца, не взаимстван с никакви кючеци!Силно въздействащ поради това ,че има едно прекрасно съчетаване на съдържание,мелодия и изпълнител!"
Веско
   "
 Аз последно съм го гледал преди години, но веднага се сещам за поне две - три провокативни сцени, всички горе-долу с един и същ сценарий. Отива примерно тая Овца при някакви черногорци, хапка, пийка, кара ги да й пеят песента, влиза им малко под кожата и после, с абсолютно ясното съзнание, че тая мелодия я има в поне няколко държави, почва нещо да им разправя, че била сръбска!?! На черногорци да разправяш, че любимата им песен е сръбска! Ми че тя си търси боя откровено. Не знам биха ли я или щяха само да я бият, или само я понапсуваха, но естествено това е влязло при монтажа на филма, т.е чиста провокация и на място, и после за зрителите на филма. Или в България, пак ги караше някакви хора, в странжанско мисля, да й пеят българския вариант на песента и после им спомена, че май всъщност било турски марш това?!?! По-голяма обида от това, здраве му кажи! И това ако не са провокации, не знам. Освен това сега да е някакъв нов римейк на стария филм, ама едва ли."

Доц. д-р Снежана Димитрова

 

"Вие гледали ли сте тези филми, ако сте и сте прочели интервюто на Адела Пеева и коментара на Снежана Димитрова, можем да открием дискусия за киното и новире архиви или за...?

 Тези размишления са продължение на започната дискусия за българското документално кино за Балканите по време на кръгла маса, посветена на тази тема, организирана в Благоевград от Адела Пеева и Светлана Христова. Цялата дискусия е публикувана (благодарение на усилията на Светлана Христова) в „Литературен вестник”, бр. 19, 8-14.07.2009 г.

 

За филма на Адела Пеева „Чия е тази песен?”:

Аз съм Снежана Димитрова. Преподавам балканска история. Искам да благодаря на организаторите за поканата, радвам се, че и моите студенти са тук. Тъй като съм балканист и обичам да разказвам истории, ще започна с историята как аз стигнах да харесвам този филм и ще си позволя малък коментар. Филмът ми бе препоръчан от мой сръбски колега и приятел, Милан Ристович по имейла в стила на имейлното общуване: „Едно ваше българско момиче е направило прекрасен филм „Чия е тази песен?”, гледай го, покажи го на студентите, и кажи какво мислиш, моля те, вървеше супер, но краят му ме разочарова”. Аз гледах този филм и първото ми отношение с него бе на особена дистанцираност от емоционалния и проблемен регистър на кинематографичния сюжет далеч преди края му, беше подобно на позицията на колегите Ангел Ангелов и Светлана Христова, по същия начин леко се дръпнах от толкова страстно въвличане в тези места на балканския свят, които сякаш не бяха тези на моите нишови обитавания и биографични спирки, и високомерно се успокоих в двете конвенционални действия на неприемането тогава, казвайки си: „ох, да! Отново до болка познатите, познаваемите, припознаваните Балкани в европейския обектив, затова със сигурност нашите студенти много ще го харесат”. И тръгнах към експеримента: гледахме филма заедно със студентите от курса „Нации и национализъм в Югоизточна Европа” (в SSEESUCL, Лондон), но обратно на очакванията ми те харесаха филма, защото откриха в него „историята на един гняв”, и сякаш вдъхновени от нея, освободиха един друг: към лекотата, с която съм ги хербаризирала : „западняци, които могат да гледат само предразсъдъчно на Балканите, както африканските благородници европейското кино в колониалните времена – със затворени очи”, нещо което те бързо декодираха през несложната съдържателна логика на въпросите ми. Те, обаче, видяха нещо, което на мен тогава ми се е изплъзнало,  „невидимия филм”, филмът за авторовата биографична засегнатост: „посегателствата върху детската съкровишница на сънищата,  звуците, цветовете, вкусовете на детството, върху правата на собствено минало”, затова нейните пръсти се връщат и бавно разгръщат албума, изпадат старите снимки, а с тях се завръща мелодията на „нейната песен”, но вече като не нейна, светът на миналото й е вкризен, и то в сякаш най-сигурното си и неоспоримо място – детските спомени, съживявани в един напев. Или те проявиха онази „запазена невидимост”, поставена от автора, за която говори Жан-Клод Кариер, която моите широко отворени очи нямаше как да привнесат във филма, заради невидимата предразсъдъчна завеса обвила в мъгла погледа, сякаш съм застинала и недопуснала онази особена власт на камерата в киносалона да ме въвлече в особеното естетическо отношение, когато зрителското око се идентифицира с обектива на камерата. Или гледала съм този филм, така както описаните от Кариер в неговия „Невидим филм” африканските водачи са гледали бялото платно по време кинопрожекциите организрани от колониалната администрация в началото на миналия век – със затворени очи, за да не допуснат образите заиграващи върху екрана със снопа лъчи, пуснат от странната машина, да разрушат табутата, които пазят културните им граници: възпроизводството на човешки лица. Или била съм като тях „присъстващо отсъстваща”, заела мястото, което бях отредила за нашите студенти, седнала там, пред екрана с широко отворени очи, а всъщност съм стояла със затворени, защото един невидим клепач е бил спуснат през мъглявината на предрасъдъчните ми страхове, който е вероятно толкова измамно обезвластяващ властта на окото на камерата, колкото фалшиво услужливи са табутата в залостването на черната камера на паметта, за да се заключи болезненото и хапещото от преживелищния опит в чекмеджетата й (засегнатости на балканската ми идентичност от „неразбиращия уникалността й западняк”). Или заради особено осветената „сенчеста зона” в Аделения филм през останалите повдигнати клепачи на нашите студенти, аз се замислих за онова, което се случва при изгасването на светлините в киносалона, когато започва онази авантюра, която Ервин Панофски нарича „динамизация на пространството”, дали защото зрителското око се оттдава на властта на обектива на камерата, идентифицирайки се с него, то обхожда пространства, сменя перспективи и посоки, дали така тук сякаш магията на хипнотичното става възможността, където фортификациите на Аз-а са разколебани, пропукани, по-скоро проявили потенциала си на гъвкавост и отваряне „към и за...” Гледах още филма и започнах особено да го харесвам, когато в Аделината гневна реакция в кръчмата в сръбските покрайнини, във Враня, аз разпознах особено свидетелство, поднесено в най-благодатната изследователска обвивка – визуализираното до всеки детайл телесно и речево действие, произведено в ситуацията „да бъдеш засегнат”, свидетелство, поне за мен, очертаващо колективна травма, и сякаш несъзнавано преработващ индивидуален травматичен опит, произвеждайки афект, който адекватно да информира за реалността на събитието – един песенeн мотив, място на локални, групови балкански идентичности. Този адекватен афект, е тревожност, в случая на Аделиния филм – тревожност за нейната загуба – „Нейната песен: нейността на собственото й минало, сякаш недопусканата оспоримост на детския й преживелищен опит”. Така, тук, и през проявените афекти – болка, яд, гняв, сякаш се произвежда адекватният афект, който както снопа светлинни лъчи от прожектиращата машина, отключва верига от случвания – в случая коктейл от страсти – завършващи в производство на адекватни афекти „за добро и зло”, за да информират адекватно за реалността на събитието, в случая тя се проявява като: „какво означава да имаш претенциите върху собственическите права на една песен, днес, тук и сега”. Така и през този филмов наратив, сякаш случил се във фоновите шумове „на (не)казвайки”, но явно проявени в телесните действия на геройте на филма, нарцистичното балканско минало (очертано в историческите маршрути на един напев) започва да си тръгва, защото в Аделения филм хомогеността на „моето минало се разпада”. Или през болката, гнева, яда й то започва да бъде разпитвано, афективен разпит, от който сякаш израства  тревожност за една особена загуба, афект, който сякаш подсказва, поне за мен, „кое е добро и кое е зло”, когато се ревандикират права върху особена собственост – не върху миналото като такова, а върху преживелищния индивидуален опит. Всъщност Адела Пеева е направила един филм, който изпълнява функциите на наратива-траур (за загубата), който стана „моят невидим филм” през Аделиния прекрасен филм, конструирал се през позициите на афективна релевантност, аз наистина много широко го приветствам точно заради това, че той е място на производство на афектите – за Адела, за въвлечените филмови герой, за зрителите. За мен, затова той толкова се харесва, защото лекува индивидуален травматичен опит, заключен в колективни травми, през производството на анти-отрова, отрова, която лекува в контролираните дози на едно отсъствие („признанието от другите на моите собственически права върху песента или на „моя позитивен друг”, който би се конструирал през това признание”). Така, поне за мен, умело манипулирайки значения и фигури, които конструират едно отсъствие – допускане на другия (позитивния опит на другостта), настояващо за съхранение, а не за разбиране на другостта –, този филм сякаш случва работата на траура (по загубата). Тя е, която помага на зaсегнатите да оцелеят и да се овластяват от „негативиността, отхвърлянето на едно отсъствие – моят позитивен друг” (което точно случва легитимирането на този друг – зад отхвърлянето, което е и отрицанието му, прозира сянката на болката за лишеността от него). И оттук, за мен идва силата на филма, сякаш обръщащ погледа към местата, където индивидуални и групови идентичности се създават, реконструрат, предефинират и преговарят, за да се развие потенциал за създаване на граници, които могат да създават динамични пространства на взаимно признание. Или Аделиния филм произвежда и сякаш настоява за воля и капацитет за разбиране, за приближаване към „реалността на събитието” през тревожност, или филмов сюжет, който остава в реалността на „принципа на удоволствието” (визуализираното удоволствие да се търси различния ромол на един и същ песенен мотив), който за мен, парадоксално не се конфронтира с принципа на реалността (конфронтация сякаш състояла се в края на филма, както очевидно е преживян от моя приятел Милан Ристович, за да вкризи отношнията му с целия филм). Защото за мен камерата е задълбала отвъд повърхността на привидното (болезнено идентифицираните като „нелицеприятни Балкани, кастрирани, лишени от капацитет да сътворяват уникалност, затворени в досадата, в рециклиращата се повтаряемост на фоклорното и митологично време”), сякаш тревожно питайки: „нали имаме общо място на разпознаване – „човешкостта: правото на признание на собственост върху моевостта на преживелищния ми опит”, и оттук динамизиране на границите, които разширяват полето на допускане на другостта, за да не се попадне в друг капан: терора на местната история, опит, памет, които поглъщат уникалността на индивидуалния преживелищен опит.  Или „невидимият филм”, за мен се открои през Фройдовата позиция към афектите (обърната форма на страстите): болката, гнева, яда, презрението, които остават свидетелство за конфкитите, в които индивидът влиза в обществото, невидим филм, който сякаш визуализира конструирането през травмата на особен архив – живото човешко тяло, където се акумулира живото минало, което в морбидните си захапвания на настоящето съществува като завръщащо се ненормализирано друго: „Една песен, която взривява привидната очевидност на безметежния балкански комшулук”, неслучила се нормалност, която се очертава в симптомите си: болезненост, произведена в засегнатост в момента, когато се играе за особен залог – „моевостта на опита”, която привидно се проявява като тревожност за групова собственост, за  травмирана колективна памет; за мен това е уникалността на Аделения филм. И още: в травмата, казват психоаналитичните прочити, се трупа опит в тялото без посредничество на съзнаваното, който се връща като натрапчив импулс да се повтаря болезненото, ето до този особен архив Аделиния филм осигурява особен достъп, за мен разбира се. Затова обаче скърбя за един друг филм – метрите лента, останал извън монтирания филм и като историк жаля за тази загуба, защото не мога да си отговоря как и къде е вървяла „невидимата ножица”,  която несъзнавано реже реалността, или кога тя застава в позицията на втренчения, но невиждащ поглед, отказът съзнавано да се пусне реалността в окото на  камерата – през обектива."

 

 



 
  Вие преценете сами....И ето интервюто на Адела Пеева за този филм с много награди..
.
www.24chasa.bg/Article.asp

Филма....Реклама за филма в сайта на БНТ
"Чия е тази песен" Продължителност: 70 мин. Подходящ за : 12+ Една песен на всички езици...
Комично-драматичен и трагичен разказ за търсенето на истината за една песен(Филмов фестивал на ООН-2003)
"Чия е тази песен?" е първият български документален филм, номиниран от Европейската филмова академия (2003).
Адела Пеева следва пътя на песента, която винаги е мислила за българска, докато един ден в Истанбул разбира, че е гръцка от грък, сръбска от сърбин и турска от турчин. Тя проследява мелодията в Гърция, Турция и навсякъде на Балканите... 60 фестивала, 16 награди...
Номинация
 за най-добър документален филм и наградата "Арте" отЕвропейската филмова академия /2003/;
Специалната награда на журито от Международния телевизионен фестивал "Златната ракла"в Пловдив /2003/
Специална награда на журито от Филмовия фестивал "Златен ритон" вПловдив /2004/
"Сребърна раковина" и Наградата на ФИПРЕССИ от Международния филмовия фестивал в Бомбай /2004/;
Награда "Барток"  от Международния фестивал на етнографските филми вПариж /2004/;
Музикалната награда за въздействие "Гибсън" на Филмовия фестивал вНешвил, САЩ /2004/;
Наградата "Сребърен витяз" от Руския филмов фестивал в Челябинск /2005/ 
Втора награда и Наградата на Студентското жури от Полския филмов фестивал в Лубин /2005/;
Документален филм.
България, Белгия, 2003г., 70 мин.
Сценарист и режисьор: Адела Пеева 
Оператор Жоро Недялков
"В малък ресторант в Истанбул вечерях с приятели от различни балкански страни - грък, македонец, турчин, сърбин и аз, българката", разказва режисьорката. "Там чух песента, чиято история представям в този филм. Веднага след това, всеки от нас започна да си я тананика на своя собствен език. И всеки настояваше, че песента е от родната му страна. Така възникна спорът - чия е тази песен? Знаех още от детството си, че песента е българска. Исках да узная защо и другите претендираха, че е тяхна." Последвалият спор дава идеята за филма, в който Адела Пеева търси корените на песента. Обиколяйки почти всички балкански страни - Турция, Гърция, Албания, Босна, Сърбия и България, навсякъде режисьорката намира хора, уверени, че мелодията им принадлежи, че произлиза от тяхната страна, че е автентича и неделима от тяхната идентичност и наследство и че е била открадната от другите. Някои изследователи твърдят, че песента е от времето на Руско-турската война през периода 1686—1700, написана от шотландски композитор в Инстанбул, който искал да посвети специална песен (военен марш) на Султана. Други претендират, че е еврейска. 
Песента има и много имена. В България се нарича "Ясен месец веч изгрява", в Босна - "Погледай ме Анадолко", в Сърбия - "Руси коси",  в Македония  - "Ој девојче, девојче", в Гърция  - "От чужда земя", в Турция - "На път за Ускудар", еврейското заглавие е "Красивата девойка" и т.н. Може да се открие и на арабски, испански, френски, италиански, дори и на английски. Едва ли има друга такава песен в света, която всички хора да обичат толкова много като своя собствена.
Самата история е поучителна картина на балканските народи, които винаги намират нещо да делят, обявявайки за свое, без да осъзнават колко са си близки, не само на външен вид, но и по душевност. Песента го доказва... Герои във филма са както звезди на балканската музика - Зеки Мюрен, Селма Карловец, Омер Побрич, така и обикновени жители на Турция, Гърция, Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Македония и България. "Човешката история е истинският документ за времето"- казва най-успешната българска режисьорка на документални филми в интервю за "24 часа":http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1244023
В началото на 2012г. година Адела Пеева е удостоена от министъра на културата Вежди Рашидов с наградата "Златен век" за цялостния й принос към българското кино."
    Да....Непремено го гледайте...И се полюбувайте...На поредната лъжа в нашето изкуство...Доказваме колко е популярна мелодията на на куплета...Браво!А припева...А  настроението,патриотизмът

За хората ,които разбират от ноти:
         
www.rodopskistarini.com/2012/02/uskudara.html

www.youtube.com/watch



Обърнете Внимание на времетраенето на отделните епизоди в различните страни.Колко време  се отделя  за България и нашият вариант?
image












Гласувай:
6


Вълнообразно


1. анонимен - Изслушах
24.05.2012 21:16
внимателно всички варианти на песента, те според мен нямат НИЩО ОБЩО с българската песен “Ясен месец...“. Става дума за друга песен, не знам от къде произхожда, но текстът е горе-долу следния: “ Църни очи имаш, моме, жалиш ли ги ти? Ако бих ги жалила, не бих ти ги давала, да ги гледаш ти...“ и т.н. По-нататък се пее за руса коса, тънка снага, не помня с точност. Мелодията е най-близо до турския и иракския варианти, което ме кара да мисля, че песента е от ориента. Но това НЕ Е “Ясен месец“!!! Всеки що годе музикален човек ще долови разликата.
цитирай
2. ruslana111 - ре
24.05.2012 22:38
Да...Вие не го долавяте,но аз го долавям защото съм израстнала съм тази песен.Мелодията на куплета е еднакъв...Но припева си е наш...Вижте клипа....АЗ претендирма,че съм музикант/Висше музикално/, а и съм в кухнята на песента....Позволете да ви кажа ,че една мелодия звучи така като иска композитора..В случая звучи така както е представена от Адела...Това е химна на Странджа....Българи ли сме?Не си знаем миналото..Във филма не стана въпрос даже за коя песен става въпрос...Вие разбрахте,че е за турската, но не....
Съжалявам,....
цитирай
3. ruslana111 - Ре...
24.05.2012 22:42
Филма ч направен така,че да доказваме ,че продължаваме да сме нищо.А ние сме 5та цивилизация,ние сме създали календар без край.От прабългарите произлизат европейците
И това доживяхме....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ruslana111
Категория: Новини
Прочетен: 794785
Постинги: 321
Коментари: 86
Гласове: 345
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031