Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2011 06:59 - ГЕРГЬОВДЕН
Автор: ruslana111 Категория: История   
Прочетен: 1014 Коментари: 0 Гласове:
2



Житие на свети великомъченик, победоносец и чудотворец Георги image

Св. великомъченик Георги живял през времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.) в малоазиатската област Кападокия. Той бил още дете, когато баща му пострадал за вярата си и умрял за Христовото име. След смъртта на съпруга си, майка му се преселила в Палестина, където била родена и където имала голямо имение. Младият Георги – красив, снажен и мъжествен – постъпил на служба във войската. Началниците скоро забелязали добрите му качества и той на 20-годишна възраст получил военен чин трибун. За показаните от него доблест и храброст сам император Диоклетиан го удостоил с още по-висок чин и го назначил на отговорна длъжност във войската и дори член на държавния съвет. По това време не знаел, каква вяра изповядва младият военачалник.

Георги бил съвсем млад, когато починала майка му, и той останал наследник на голямо богатство. По това време император Диоклетиан издал строги закони срещу християните. Той заповядал да се изгарят книгите им, да бъдат разрушени храмовете им, а самите те да бъдат предавани на мъчение. Като узнал това, Георги започнал да се готви за смърт. Раздал на приятели парите и скъпоценностите, които имал у себе си, а за имуществото си в Палестина наредил: робите да бъдат освободени, а имотът да бъде раздаден на бедните. По този начин той уредил всичките си житейски работи.

След като издал законите за преследване на християните, император Диоклетиан свикал в гр.Никодимия управителите на източните провинции и им дал подробни указания, как да постъпват с християните. Като презрял всякакъв човешки страх, смелият войн Георги високо заявил пред този съвет:

- Докога ти, царя, и вие князе и съветници, ще разпалвате своя гняв срещу християните? Докога ще гоните и ще мъчите невинните и добродетелни люде, които никого с нищо не са обидили и на всички дават пример за благочестив живот? Вие се заблуждавате, защото вашите идоли не са богове. Иисус Христос е истинският Бог. Или познайте истината и се научете на благочестие, или пък престанете да смущавате със своето безумие тизи, които са я познали.

Всички останали изумени от неочакваното изказване на Георги и от неговата смела реч, мълчали и чакали да заговори императорът. Диоклетиан сам бил учуден и дълго мълчал. Най-после дал знак на проконсула Магненций да отговори на Георги. Магненций запитал младия войн:

- Кой те накара да извършиш тази дръзка постъпка?

- Истината - отговорил Георги.

- Коя е тази истина?

- Истината е сам Христос, гонен от вас.

- Та нима и ти си християнин? – запитал Магненций.

- Аз съм раб на Христа, моя Бог; с надежда в Нето аз дойдох доброволно тук пред вас, за да свидетелствам за истината.

Дигнал се невъобразим шум. Раздали се викове и хули, и никой не могъл да разбере нищо. Най-после Диоклетиан заповядал на всички да млъкнат, обърнал се към Георги и заговорил:

- Аз отдавна те познавам, Георги, и винаги съм се учудвал на твоята храброст и мъжество. Удостоих те с висок сан. И сега съм готов да ти простя дръзката постъпка заради предишните ти заслуги. Като баща те съветвам: не погубвай твоято младост, не се лишавай от военната си слава и от честта на своя сан. Принеси жертва на боговете и ще бъдеш удостоен с още по-голяма чест.

- По-добре ти, царю, познай истинския Бог, повярвай в Него и Му принеси хвалебствена жертва, и Той ще те удостои с Царството небестно. Земното царство е непостоянно, богатството е нетрайно. А мене никакви земни блага няма да ме разделят от моя Бог; никакви мъки няма да ме уплашат и няма да разколебаят вярата ми!

---==---

Разгневен, Диоклетиан дори не го оставил да се изкаже и заповядал да го затворят в тъмница. Пак по негова заповед войниците поставили краката му в клапи, проснали го на земята по гръб, а върху гърдите му сложили тежък камък. В това положение Георги прекарал цялата нощ, като мъжествено понасял страданията и благодарял на Бога. На другия ден Диоклетиан го повикал при себе си и го запитал:

- Разкая ли се, Георги?

Мъченикът едвам могъл да говори, но спокойно и твърдо отговорил:

- Царю, нима мислиш, че аз съм изпаднал в такава немощ, та след тези нищожни страдания да се откажа от вярата си? По-скоро ти ще се измориш да ме мъчиш, отколкото аз ще се изморя да търпя мъчения!

Тогава Диоклетиан заповядал да привържат мъченика гол на специално колело, под което били поставени дъски със забити в тях гвоздеи. Като въртели колелото, гвоздеите раздирали тялото на мъченика. През всичкото време той не издал нито стон. Отначало високо славел Бога, след това тихо се молел и най-накрая замлъкнал, сякаш е заспал. Като помислил, че Георги вече е мъртъв, императорът, за да осмее християнския Бог, извикал:

- Къде е живият Бог, Георги? Защо той не те избави от тези мъки?

След това заповядал да свалят окървавеното тяло от колелото, а сам отишъл да принесе жертва в храма на Аполон. Изведнъж небето се затъмнило, проблеснала мълния, чул се страшен гръм, и мнозина чули глас от небето:

- Не бой се, Георге. Аз съм с тебе!

След малко блеснала необикновена светлина, и ангел Господен в образ на прекрасен юноша, застанал до колелото, сложил ръката си върху тялото на мъченика и изцерил раните му. Изумените войници побързали да отидат в идолското капище и да съобщят на императора за станалото. Настанал смут. Диоклетиан не вярвал на очите си, но Георги му казал:

- Аз съм Георги!

Там имало двама чиновници, Анатолий и Протолеон, които тайно изповядвали християнската вяра. Като видели мъченика здрав, те се убедили в силата Божия и извикали:

- Има само един велик и истински Бог. Той е Богът на християните!

Диоклетиан заповядал веднага да ги накажат със смърт. Повярвали и мнозина други, но се страхували да изповядат открито вярата си. В това време и съпругата на Диоклетиан, императрица Александра, се намирала в капището. Като видяла изцерения мъченик и като чула за явяването на ангела, тя познала истината и искала пред всички да изповяда вярата си в Христа. Стоящите до нея дворцови чиновници я извели из капището и не съобщили на императора за нейното обръщане.

---==---

Диоклетиан не се вразумил от тези прояви на силата Божия. Той заповядал да хвърлят Георги в яма, пълна с негасена вар. Като отивал към ямата, мъченикът усърдно се молел. След това се прекръстил и свободно влязъл в нея. След три дни императорът заповядал да извадят тялото му и да разпръснат костите му, като мислел, че те вече са изгорели от варта. Войниците били силно изненадани, като видели, че светият мъченик е жив и здрав. Всички, които видели това, били изумени от почуда и славели Божието всемогъщество.

Като узнал това, императорът отново повикал мъченика при себе си и го запитал чрез какви магии запазва живота си. Георги отговорил:

- Царю, аз се надявах, че след всичко, което се случи, ти вече не ще дръзнеш да произнасяш хули против всемогъщия Бог, за Когото всичко е възможно, и Който по чудесен начин спасява ония, които се надяват на Него. Но ти си изпаднал в голяма заблуда, че наричаш магии чудесата, който Бог извърши пред твоите очи. Съжалявам за твоята слепота и смятам за недостойно повече да отговарям.

Диоклетиан измислил ново мъчение. На Георги обули нагорещени до червено обуща с гвоздеи отвътре. След това го гонели по улиците, влачели го и жестоко го биели. И при тези тежки страдания мъченикът повтарял:

- Тичай, Георги, и ще достигнеш победа!

След това отправил молитва към Бога да му даде сили и търпение:

- Погледни от небето, Господи, и виж моите страдания! Чуй стоновете на Твоя раб! Намразиха ме за Твоето свято име. Изцери ме и ми дай търпение!

---==---

Отпаднал тялом от непоносимите страдания, но бодър духом, светият мъченик отново бил затворен в тъмница. След това бил подложен на нови изтезания: удряли го по устата, били го с бич и волски жили, докато разкъсат месата му, давали му да пие силна отрова. Георги всичко понасял търпеливо и Божията сила го подкрепяла и изцерявала раните му. Той не преставал да изумява езичниците, че не с магическа сила и не с човешки хитрини запазва живота си, а Господ го пази и му дава сили.

Най-много се чудел императорът на това, че въпреки всички страдания, лицето на мъченика оставало спокойно и бодро. Удивен от това, императорът го запитал:

- Кажи ни, докога ще ни смайваш с твоите дела, и какво е учението на твоя Христос, и ние спокойно ще те изслушаме.

- Христос – отговорил мъченикът - предвиждайки вашата злоба, ни е научил да не се боим от ония, които убиват тялото, но не могат да погубят душата. На тия, които изпълняват Неговите заповеди, Той дава голяма благодат и е обещал да им даде и сила да извършат дела, каквито Той сам върши.

- Какви са тези дела? – запитал императорът.

- Христос изцерявал болни, възкресявал мъртви, дарявал на слепите зрение, на глухите слух.

Наблизо имало пресен гроб, в който бил погребан човек, починал преди няколко дена. Присъстващите там езически жреци поискали от мъченика да възвърне живота му. По молитвата на светеца Господ възкресил покойника. Пред изумения от учудване народ излязъл жрецът Атанасий, паднал пред краката на Георги, изповядал, че Христос е единствения всемогъщ Бог и молел мъченика да му прости извършените по незнаие грехове. Разяреният Диоклетиан, изпълнен със сатанинска злоба, заповядал на войниците веднага да отсекат главите на Атанасия и на възкресения. След това наредил да отведат мъченика в тъмницата и да го пазят там, докато реши какво да прави с него.

---==---

Мнозина, като подкупвали стражата, посещавали св. Георги в тъмницата и го молели да ги поучава в закона Господен. Идвали и езичници, които той съветвал да се откажат от идолопоклонството и да повярват в Христа. При него идвали и болни, и той ги изцерявал с молитвата си.

Преданието разказва, че веднъж в тъмницата при св. Георги дошъл беден земеделец, на когото единият вол паднал в яма и умрял, та не могъл вече да оре нивите си. Светият мъченик съжалил нещастника в неговата беда и му казал:

- Иди си у дома, брате, волът ти е жив.

Земеделецът повярвал на думите му, върнал се у дома си и намерил вола жив. Тогава той високо изповядал вярата си в Бога, за което бил осъден на смърт, която посрещнал с радост. От тогава е останало поверието, че св. великомъченик Георги пази от беда стадата.

---==---

В навечерието на смъртта си св. Георги бил утешен от явилия му се Спасител, Който го ободрил и му обещал небесна радост. На сутринта мъченикът помолил пазача на тъмницата да пусне при него един слуга, който денем и нощем прекарвал пред вратите на тъмницата. Светецът го утешил, помолил го да изпълни завещанието за имуществото и се простил с него.

Диоклетиан, който все още се надявал да склони Георги да се отрече от Христа, му предлагал богати дарове и високи почести, ако се откаже от вярата си. Вместо отговор мъченикът предложил да отидат в храма на Аполон. Императорът помислил, че Георги се е вслушал в съвета му. Когато обаче дошли в езическия храм, пред многочислено събрание светецът изобличил езическите заблуди и чрез молитва съкрушил идолите. Като чула за това, жената на императора, Александра, не могла повече да скрива своите християнски убеждения. Тя отишла в храма и високо заявила:

- Боже на Георги, помогни ми, защото единствено Ти си всемогъщ!

След това се хвърлила в краката на мъченика. Диоклетиан не могъл повече да сдържи гнева си. Веднага той издал смъртна присъда: главите на собствената му жена и на великомъченика Георги да бъдат отсечени с меч.

Докато отивали към мястото на наказанието, императрица Александра вървяла с високо вдигнати към небето очи и усърдно се молела. По пътя, капнала от умора, тя помолила войниците да й разрешат да си почине. Като се опряла на една стена, тя тихо предала Богу душата си. При вида на такава блажена смърт свети великомъченик Георги прославил Бога и бодро продължил пътя към своята Голгота. Когато пристигнали на определеното място, той спокойно навел главата си под меча на палача и бил обезглавен.

---==---

© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 год

Накратко за животът на св. Георги image

Свети Георги е живял по времето на император Диоклециан. Според различните източници годината на неговото раждане се търси някъде между 275 и 284 г., а за година на кончината му се спрягат 303, 305, 306 г. като датата обаче навсякъде е една и съща - 23 април.

Родом от Кападокия (днешна Турция), син на христянски родители, той бил възпитан в истинско християнско благочестие. Още малък останал без баща, който умрял защитавайки христовата вяра. Майка му, заедно с малкия Георги, се връща в родния си град Лида (Палестина), където наследила огромно богатство.

Като достигнал юношество младия Георги - висок, силен и красив момък - постъпил в армията. Благодарение на качествата си той бързо се издигнал в йерархията. Още 20-годишен получил титлата трибун. По това време бил разпределен в личната гвардия на Диоклециан в Никомедия (Витиния). Там императорът бил възхитен от доблеста и храбростта на младежа и го удостоил с още по-висок чин, като дори го направил член на държавния съвет. Разбира се, по онова време Диоклециан не знаел каква вяра изповядва младия му военноначалник.

Към 303 г. императорът издал едикт за систематично преследване на християните на територията на цялата империя. На Георги било заповядано да вземе участие в гоненията, но той излязъл пред съвета и смело критикувал решението на императора. Вбесен от дръзката постъпка, Диоклециан наредил "предателят" да бъде хвърлен в тъмница и подложен на мъчения.

По пътя към тъмницата копието на един от стражарите омекнало щом докоснало тялото на изгнаника. Тогава Георги разбрал, че сам Господ го защитава в отстояване на вярата му. Последвали различни мъчения, кои от кои по-тежки и жестоки. Прекарал цяла нощ с тежък камък, върху гърдите, който му пречел да диша. След това го завързали на колело с набити остриета, които раздирали кожата и месата му. На сутринта, императорът го помислил за мъртъв и отишъл да принесе жертва в храма на Аполон, но Господ изпратил ангел, който да излекува раните на Георги и да му вдъхне нови сили.

Когато император Диоклециан се завърнал, не могъл да повярва на очите си - Георги бил жив. Това го разгневило още повече и мъченията продължили с още по-голямо озлобление. Налагали го с волски жили, докато кръвта му изтекла. Но Господ изцелил раните му и го върнал към живот. Хвърлили го за три дни в яма с негасена вар. Ала Господ отново го опазил цял и невредим. Обули му нажежени желязни обуща и го карали да тича с тях. Давали му да пие силни отрови. Георги обаче не предал вярата си и понасял стоически всички мъчения.

Отчаян, императорът заповядал да хвърлят Георги в тъмницата, докато реши какво да прави с него. През времето докато светията бил затворен, много хора подкупвали пазачите, за да го посещават и да черпят от неговата вяра. Идвали и болни, които той изцелявал със силата дадена му от Бога. Много хора искрено повярвали в Господа, който вършел такива чудеса.

Последната нощ, самият Спасител се явил на Георги и го утешил като му обещал небесна радост. На сутринта светецът помолил един от пазачите да пусне при него един доверен слуга, на когото той заръчал да изпълни завещанието за имуществото му и се простил с него. След това поискал от Диоклециан да го заведе в храма на Аполон. Зарадван, императорът помислил, че Георги се е предал и иска да принесе жертва на боговете. Но когато влезли в храма, светията само с думи прогонил бесовете от идолите, а самите идоли паднали с грохот на земята и се разбили на парчета. При вида на всичко това, жената на императора - Александра - прославила публично Христа. Вбесен, Диоклециан заповядал Георги и Александра - собствената му жена, да бъдат посечени.

По пътя към мястото на посичането Александра припаднала уморена и предала богу дух. Малко по-късно Георги бил обезглавен пред стените на Никомидия.

Тялото на светеца е погребано в родния град на майка му - Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като великомъченик за многото чудеса които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.

С име Георги image

Името Георги е смятано за едно от най-мощните и силни в творческо отношение. Планетните му господари са Слънцето и Венера. Те му дават артистичност и мъжественост.

За да се изгради образа на свети Георги, са заимствани черти от тракийския Херос.

Мъжете с името на светията, убил змея, винаги се борят докрай. Буквата "Г" ги прави горди и непреклонни. Имат силен дух и ясно формулирани принципи, които отстояват докрай. Най-силната им черта е тяхната последователност. Не обичат да губят независимостта си. По природа са "вълци единаци". Изявяват се като пазители на традиции: в политиката, спорта, бойните изкуства, армията. Стремят се да блеснат. Обичат да се кичат с военни лаври и харесват униформата. Твърдоглави и волеви, при тях няма средно положение: или са на върха, или са мрачни и изпаднали. Не понасят и някой да е наравно с тях. Имат отлична памет. С радост изчакват удобен момент, за да припомнят нечии чужди грешки.

Георгевците са галантни мъже. Имат представителна външност и не остават незабелязани. Тяхната атлетична фигура прави впечатление на съществата от женски пол. Въпреки че около тях винаги има красиви създания, готови на всичко, те не поемат нещата в свои ръце. Те не са свалячи. Оставят се на течението и често ги завладяват по-агресивните жени. По отношение на обясненията са много трудни и често остават неразбрани. Така любовният им живот понякога се превръща в голямо недоразумение. Понякога се налага да търпят жена, към която нямат чувства. Тяхната гордост им пречи да положат усилия и да покорят жената от мечтите си. За да се чувстват комфортно и удобно, те имат нужда от професионален успех и признание, а не от любовта на някоя жена. Дори парите за тях не са от значение. Своите деца ги превръщат в най-добрите заместници на бащиния професионален трон.

Жоровците са силни личности и самодисциплинирани. Затова са родени да командват и да бъдат шефове. Отговорни и вманиачени на тема професионализъм, те се борят с всички сили срещу посредствеността. Те не са кариеристи, но обичат да печелят титли и рекорди, звания и награди. Не обичат леката и спокойна работа. Отдават им се професии на офицери, спортисти в индивидуалните спортове, ръководители и полицаи. Биват ценени за чудесните си качества, но нямат много приятели, заради чепатия си характер и крайни амбиции. Затова и кариерата си правят най-често сами, без покровители. Винаги превишават правата си, а в спорове са ненадминати. За тях първото място е най-важно, а второто - равно на последното.

Здравето им е добро. Това личи и по външния вид. Не обичат да се оплакват и да посещават болници. Техният лек е работата. В по-зряла възраст могат да имат проблеми с кръвното налягане, неврит или ишиас. Имат заложби на дълголетници.

Когато фамилията се дублира с името /Георги Георгиев/, попадат под мощни и изнервящи вибрации. Така могат да се превърнат в престъпници с неизвестен край.

Успешните години в живота на Георгевците са: 16-24, 35-43, 48-52.

  Произход и значение на името Георги image

Името Георги има гръцки произход и може да бъде преведено като "земеделец" (geo - земя, ergon - работя).

На територията на Европа името Георги започва да добива популярност едва в края на 14 век, когато кръстоносците донасят от Палестина историята за мъченичеството на свети Георги и за чудесата, които извършил.

Именният ден на Георги се празнува на 6-ти май, а самият ден е наречен Гергьовден.

В различните страни името Георги се среща в още

33 различни варианта:    

Популярни български мъже с име Георги image

Георги е най-популярното име в България.

Известни български мъже с името Георги са:

Георги Първанов – президент на Република България;
Георги Пирински – депутат;
Георги Парушев – по-известен като Жорж Ганчев;
Георги Петров – земеделец;
Георги Бенковски – революцинер;
Георги Раковски – революционер;
Георги Христов – попзвезда;
Георги Калоянчев - актьор;
Георги Парцалев - актьор;
Георги Георгиев – Гец – актьор;
Георги Мамалев – актьор;
Георги Черкелов – актьор;
Георги Иванов – космонавт;
Георги Аспарухов – Гунди – футболист;
Георги Велинов - Джони – футболист;
Георги Илиев – Майкъла – футболист;
Георги Милчев – Годжи – музикант;
Георги Коритаров - журналист;
Георги Димитров - министър-председател на България в 64-то и 65-то правителство (1946-1949 г.)








 

Egor, Georas, Geordi, Geordie, Georg, George, Georges, Georgie, Georgio, Georgios, Georgiy, Georgy, Gheorghe, Giorgi, Giorgio, Giorgios, Giorgius, Goran, Gyorgy, Gyuri, Igor, Jerzy, Jiri, Jorgan, Jorge, Jorgen, Jurgen, Jurek, Jurik, Yorick, Yorik, Yurik и Ygor.



















Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ruslana111
Категория: Новини
Прочетен: 794775
Постинги: 321
Коментари: 86
Гласове: 345
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031