Троянът :: Руслана свърза песенно Балкана и Странджа

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.01.2014 20:14 - Руслана свърза песенно Балкана и Странджа

Автор: ruslana111 Категория: Други

Прочетен: 1241 Коментари: 0 Гласове:

"Ако като радиослушател сте често на вълните на програма „Хоризонт” в БНР, вероятно ви е направило впечатление, че сред редовните слушатели, които присъстват в ефира на фолклорните музикални предавания, е Руслана Попсавова. Няма как да не се запомни такова рядко и красиво име. А като опознаеш носителката му – също няма как да не я откроиш от множеството. Енергична, нестандартна, с ентусиазъм във всичко, с което се захване, за краткото време, в което е в троянското село Белиш, Руслана успя да стане онзи двигател, който раздвижва инертността в селищата, където живеят предимно хора в златната възраст. Медиите са информирали многократно за събития, в които тя е деен участник или основен организатор. Благодарение на нея и на кметския наместник Тодор Радевски например белишчани имаха организирано екскурзии до забележителности в нашия регион и в Търновско. След като бе ремонтирана църквата в селото, почистиха я на доброволни начала и в нея по Коледа имаше служба – за първи път от десетилетия. Енорийският свещеник отец Марин знае, че може да разчита на Руслана, на нейната честност и желание да бъде полезна – без да се щади и да чака похвали. С не по-малък ентусиазъм Руслана се включва и в читалищните прояви в Троян. Присъства на всеки концерт или изложба, запечатва с фотоапарата си мигове от тези събития и после ги популяризира и във фейсбук, и в личния си блог, макар че няма такъв ангажимент. Прави го заради изпълнителите, заради заряда, който носят по принцип читалищните прояви или просто защото е била впечатлена от нечие изпълнение. Липсват й завистта, желанието да омаловажиш чуждото постижение, да отминеш нечий успех. Напротив – тя се радва чистосърдечно на чуждите успехи и прави възможното повече хора да разберат за тях. А блогът й е високо оценен – авторката му е сред редовно цитираните от вестник „Дневник” блогъри – това може да се види в мрежата. Подчертаният интерес на непознатата дама към читалищните прояви привлякъл вниманието на читалищния секретар Станка Марешка, която поканила Руслана на разговор и когато разбрала, че има опит в работата с деца, предложила й да сформира група за фолклорно пеене, адресирана към най-малките троянчета. Досега липсваше такава сред богатите читалищни дейности. Руслана има музикално педагогическо образование – завършила е Пловдивската музикална академия, а преди това – средно музикално училище. Но другото богатство, с което може да се похвали, е семейството, в което е закърмена с музика и любов към българското и традицията. Защото е дъщеря на прочут народен певец – Сава Попсавов. Паметта на своите родители Руслана пази свято – загубила е майка си преди 8 г., бащата си е отишъл преди 5. Разговора за себе си превръща в разговор за тях. И майката, и бащата имат богата творческа биография. Майка й Надежда Лозова-Попсавова е сред съоснователите на Бургаската народна опера, основала е хор „Атанас Манчев”, била диригент на няколко хорови формации. Израснала в музикално семейство и покрай артистичните занимания на родителите си, дъщерята отрано научила азбуката на музикалното изкуство. Още като дете участвала и в масови сцени в оперни спектакли. Всичко това обяснява ранното й решение да се занимава с музика. Силно влияние върху личността й оказала майката, преценява днес Руслана. Казва, че много пеели тримата, били много задружно семейство, спазвали традициите, имало хубави отношения в дома им. С майката свирели заедно на пиано на четири ръце. Баща си – „най-добрият татко”, Руслана открила като човек и личност като малко по-голяма. Бил широко скроен човек, много ерудиран, добър. Знаел над 400 народни песни, които научил от майка си, баба Скева, в родното си село Бръшлян. От неговото поколение народни певци повечето са самоуки, но Сава Попсавов е сред малцината с музикално образование, подчертава дъщеря му. Работил доста време в Бургас в икономически техникум и в техникум по дървообработване като учител. Същевременно правил концерти, записи. Подкрепял младите певци, откривател е на талантливата Калинка Згурова, станала по-сетне също известна народна певица от Странджа. Руслана е създала сайт за баща си, в който е качила всички негови записи, които успяла да открие, сложила е богата снимкова и текстова информация,. Има ги и текстовете на песните – който желае, да чете, учи и продължава пътя на народното изкуство. В блога дъщерята е направила едно признание: „ Татко, звездите са много. Много са и хората по земята, но ти си единствен”. Вървейки по пътя на родителите си, Руслана прави много за популяризирането на народната музика. В youtube е пуснала записи на баща си и твърди, че има голям интерес към тях. Преди 12-13 г. решила да издирва историята на всяка от народните песни, да проучи как и по какъв повод е създадена. Тази й дейност продължава и досега. Любовта си към фолклора странджанката, присадена на балканска почва отскоро, предава и на децата, с които работи. Писано е многократно за малките възпитаници на Руслана Попсавова от група „Фолклорни звънчета”, която бе създадена преди броени месеци. Включена е в читалищния ансамбъл „Траяна” и е не само най-новото, но и най-младото му попълнение, защото Руслана работи с 5-6 –годишни малчугани. В този кратък период децата отбелязаха първите си успехи на сцената, имаха забележителни участия в различни конкурси, както и в предавания на БНР. Интервю с ръководителката прозвуча в предаването „Музикална шарения” на сестри Валентинови. Четири песни на децата са записани в БНР, миксирани са, очаква се скоро да прозвучат в ефир. Коронното изпълнение на „Фолклорни звънчета” е химнът на Странджа „Ясен месец веч изгрява”, най-прочутата песен на Сава Попсавов. Нея децата изпълниха и на есенния Фестивал на сливата в Троян, с нея са открили тържествата на Петрова нива и в Бургас, посветени на 110 г. от Илинденско-Преображенското въстание. Било изключително вълнуващо да се види как публиката е на крака, докато от сцената две момиченца –5-годишните близначки Даяна и Християна Банкови, пеят този химн, споделят Руслана и Пламен – мъжът, с когото тя живее и заради когото е в този край от 3 години. . През 2013 г. са се навършили 60 лета, откакто е направен в Българското национално радио първият запис на „Ясен месец веч изгрява”, напомня Руслана. Песента е написана за Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. и пресъздава реално събитие – Сърмашишката комуна. Мелодията пък е арменска, песни с тази мелодия се пеят в много страни. Единствено българският вариант има припев и е с гражданска тематика. „Ясен месец”,популяризирана от Сава Попсавов, отдавна е обявена за „химна на Странджа”, странджанската „Марсилеза”.
Дошла случайно в Троянско, Руслана казва, че първото й впечатление от балканджиите е добро – че са с широка душа и са хора, с които можеш да говориш. Това едва ли е вярно – повечето балканджии определят себе си като затворени, мълчаливи и подозрителни към другия. Но Руслана умее да отваря човешките сърца, да печели симпатии и да заразява с ентусиазма и чистосърдечието си. Може би и защото Троян й напомня любимото Малко Търново. Или защото песента носи магическото свойство да свързва с невидимата нишка на народността българска…" Галя Лалева
материала е взет назаем от www.balkana.eu/

Нагоре