Има и то не един и два. Kато се има предвид богатото ни културно- историческо наследство, не едно и две са местата, където археолозите са откривали некрополи с различна датировка и "обитатели" с различен произход и социално положение. Комплексите от долмени покрай селата Заберново и Евренозово, са функционирали точно като "градове на мъртвите" през Елинския и Романския период. Учените им приписват възраст около 3 000 години.

Село Заберново се намира в подножието на билото Босна -Уграш и е на около 61 км. от Бургас. Старото име на Заберново е било Заборна, чийто тракийският корен "берна" означава "пълен, изобилен".
Mалкото (само 123 човека са жителите му) странджанско селце е пълно с истории за отминали времена, истории на хора, живели някога по тези земи, също като нас- градили, разрушавали, обичали, мразили, радвали се, плакали, хора, чиито кости Страндажа е приютила и чиито истории Заберново е готово да разкрие на своите посетители.Сред гъстите дъбови гори надничат древните праисторически светилища, каквито са долмените. Tе представляват няколко големи камъка, които са такa събрани, че оформят малко помещение с четири стени и покрив. Долмените са храмове, където хората в миналото са отдавали своята почит пред Слънцето, а скалата, от която са изградени е символизирала мъжествеността. Двата долмена край Заберново са обърнати на юг, което също ги свързва с култа към слънцето и безсмъртието. И двата са еднокамерни и дори нямат покрив. Единият обаче, който е и по- голям, има дормос, входна стена и впечатляващо фасадно оформление.
Mалкото (само 123 човека са жителите му) странджанско селце е пълно с истории за отминали времена, истории на хора, живели някога по тези земи, също като нас- градили, разрушавали, обичали, мразили, радвали се, плакали, хора, чиито кости Страндажа е приютила и чиито истории Заберново е готово да разкрие на своите посетители.Сред гъстите дъбови гори надничат древните праисторически светилища, каквито са долмените. Tе представляват няколко големи камъка, които са такa събрани, че оформят малко помещение с четири стени и покрив. Долмените са храмове, където хората в миналото са отдавали своята почит пред Слънцето, а скалата, от която са изградени е символизирала мъжествеността. Двата долмена край Заберново са обърнати на юг, което също ги свързва с култа към слънцето и безсмъртието. И двата са еднокамерни и дори нямат покрив. Единият обаче, който е и по- голям, има дормос, входна стена и впечатляващо фасадно оформление.

Според изследователите на 4 км. югоизточно от Заберново в миналото са се издигали тракийска и ранновизантийска крепости, чиито руини и днес могат да бъдат видени. През Средновековието по тези земи е съществувал град, наричан Угреш. Съществуващият и днес параклис "Св. Петка" тогава е бил голям манастир с множество калугери и собствено стопанство. По-късно пък местността Уграш е била известно хайдушко сборище на странджанските войводи.

Един от интересните обичаи тук е, всеки род да си има свой светец и в деня на неговия празник, хората се събират в параклиса и оставят дарове на светеца. Това е и време родът да се събере и да празнува, да се разкажат истории и да се преповторят, за да не се забравят традициите.

Освен параклиса "Св. Петка" в Заберново има още два параклиса - "Св.Георги" и"Св. Дух", последният непосредствено построен до долмените. Църкавата "Св. Петка" е най-старата оцеляла култова сграда в Странджа. В близост до Заберново е и местността Парория с руините от средновековни манастири, а в местността Разклона може да се види хайдушки надпис от края на 19 в. върху кората на вековен бук.