Дълго време преди Харди да стане известен с романите си („Тес от рода Д"Ърбървил”, “Далеч от безумната тълпа“ , „Кметът на Кастърбридж„) той работил при един известен архитект.

           Пред 60-те години на 20-ти век, когато Лондон започнал да се разраства, се появила нуждата да се разшири железопътната линия от и за града. Така дворът на църквата „Свети Панкрас“ трябвало почти да се заличи. Епископът на Лондон дал поръчката за изпълнението на тази задача на архитекта, при когото младият Томас Харди работил по това време.

Трябвало да се измисли по-деликатен начин, по който да се изместят гробовете, за да не се предизвика недоволство в обществото. Ковчезите били преместени на друго място, така че оставало само да се реши какво да правят с надгробните плочи.

Така дошла идеята на Томас Харди надгробните камъни да бъдат подредени около дървото, достатъчно далече от релсовия път, за да не се налага отново да се местят. Разбира се, времето си е казало думата и днес почти всички надписи са заличени.


     



                                    ваша: Руслана