Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2012 10:28 - Странджанската одисея през 1903 гд
Автор: ruslana111 Категория: Други   
Прочетен: 6114 Коментари: 4 Гласове:
6

Последна промяна: 29.07.2012 17:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Преображенското въстание е част от подготвяното от ВМОРО (Вътершна Македоно – Одринска Революционна Организация) Илинденско – Преображенско въстание от 1903 г. ВМОРО е национално - освободителна организация на българите в Османската империя. Организацията е активна в Солунския, Битолския, Скопския и Одринския вилаети в края на XIX и началото на XX в. Създадена е през 1893 г. в гр. Солун и нейната цел е освобождението на българите в Македония и Одринско. Земи, останали под турска власт след Берлинския договор от юли 1878 г.
   
 След известни спорове е взето решение въстанието да избухне през 1903 г. Боевете в Македония започват на 2 август – Илинден. Обхваща Битолско, Леринско, Костурско, Охридско, Кичевско, Крушево. Решението за въстание в Одринския революционен окръг се взима в местността Петрова нива. От там започна и нашето пътуване, което ще бъде хронологично пр
оследено и описано така, както ние видяхме историята.

image
Паметника на преображенци „Петрова нива" с последните живи участници във въстанието 
   
     На конгреса в местността Петрова нива присъстват над 300 делегати и гости: войводи, четници, легални деятели, общественици, членове на смъртни дружини и др. Той се провежда от 11 до 13 юли 1903 г. Взима се решение за избухване на въоръжено въстание, което е синхронизирано с борбите в Македония. Това се случва на 19 август – Преображение и по този начин се постига идеята за постоянна борба и революция.image

                  Четата на Лазо Лазов при с. Герге Бунар на път за Петрова Нива

 imageчетници 


image

 

Те не са подредени изобщо, още повече пък по подобен – ако питате мене тривиален - начин. Комитите, войводите на смъртните дружини, с горда

 image

 

осанка, с народни носии и калпаци, с пояси, с пищови и пушки, с мустаци, изправени, спокойни, без да са отпуснати или изпъчени, с една великолепна сдържана сила и достойнство, са застанали (Именно застанали. Никой не е в състояние да разположи, да подреди тези планинци по един или друг начин! Те самиса застанали и то именно така, както са решили, както им е диктувало вътрешното чувство!) сред пролетните треви поединично или в малки групи от по 2-3 души също така, както наоколо се издигат тук-там величествените вековни дъбове!!! Не можете да си представите, как ме впечатли това. Тръпки ме побиха, щом осъзнах дълбокия смисъл, който тази снимка излъчва неволно, без всякаква умисъл и нагласа. От една страна това са хора, които са вкоренени в тази своя земя и са готови да мрат за нея. Хора с изключитела решителност и достойнство, което буди възхищение.imageimageОт друга страна – и именно това е прозрението, струящо от тази несъмнено нережисирана снимка, което направо ме стъписа – те не са в еднасплотена група, а са застанали поединично, т.е. изолирано един от друг! Убеден съм, че фотографията от 1903 неволно разкрива както силата, така и слабостта на цялата ни нация, на всичките ни борби и исторически постъпки: силни личности, но разединени… Май сме свикнали с това явление. Изглежда ни естествено, неизбежно. И точно с това – по определен начин трагично…image

След тази кратка историческа справка вече можем да обърнем внимание по какъв начин се постига обезсмъртяването на терена във времето и пространството. Универсален начин за това е издигането на материални свидетелства (паметници), както и създаването на нематериални (песни, предания и др. тип фолклор). В местността Петрова нива
image
image
imageе издигнат огромен паметник,
символизиращ желанието за свобода, за по – добър живот, за непреходност на националните идеали. Символ на българската култура и традиция. Паметникът е построен в края на 50 – те години на миналия век и гордо се издига на височината, стъпил на терена и впит в пространството.image Самият паметник е е последен дом, приютил е последен дом на останките на един от най – заслужилите революционери в окръга – Георги Кондолов.
image
Георги Димитров Кондолов
Георги Кондолов е роден в с. Велика, сега в Турция. Той се включва в борбата срещу въстаналото турско население в Родопите като войвода, по – късно става и близък приятел с Петко войвода, като създават революционен комитет. До избухване на Въстанието той води няколко чети. На Георги Кондолов е поверена чета в Паспаловския район. Именно там е последното му сражение. При нападение на турски гарнизон войводата е ранен и, за да не забавя четата си, моли съратниците си да го убият. На другия ден, след изпълнението на тази тежка задача, той е тържествено погребан от четниците и населението на околните села. По – късно, на 5 септември 1925 г., останалите живи бойни другари пренасят останките му в Малко Търново в сандъче, на което са изписани последните му думи: „Проклети ще бъдете, ако не продължите борбата”. Тези думи са остра проява на желанието за борба, желанието за запазване на неговото поведение, неговата култура и национален дълг. Останките му са положени в костницата, която се намира на гърба на паметника на Петрова нива. На името на Кондолов е наречено с. Кондолово, кръстени са улици, училища, читалища и др. Това е своеобразно признание за поредния геройски загинал български син. Неговият дух остава да витае в пространството като напомня на бъдещите поколения за някои вече забравени добродетели и ценности. Виждаме как името на личността се е пренесло на терена и продължава да живее под друга форма.

Следващият запазен спомен и пример за обезсмъртяване ни поднася  
гр. Малко Търново. 
imageВ центъра има музей, посветен на дейците на ВМОРО, като в него има автентични оръжия и части от въоръжението на въстаниците. Тук музеят изпълнява една от своите основни функции – запазване и социализация на българското национално самосъзнание. На мястото, където някога е било гробището, стои плоча, на която пише: „На това място ще бъде издигнат паметник на загиналите в Преображенското въстание”. Паметник няма. Впечатление прави и къщата – музей на кап. Стамат Икономов. Докато на Петрова нива видяхме последния дом на Георги Кондолов, тук виждаме домът, където е бил приживе Икономов.image

 

               image

Кап. Стамат Икономов е роден в гр. Малко Търново. По – късно учи във Военното училище в София. През 1885 като юнкер е доброволец в Сръбско – българската война, с която се защитава Съединението на Княжество България и Източна Румелия. В навечерието на Преображенското въстание кап. Стамат Икономов се уволнява от българската армия и се включва в дейността на ВМОРО. Тук ще направя едно допълнение, че такава практика е била честа за много български военни. Те напускат армията и със своя професионализъм спомагат за обучението и повдигането на духа на другите участници във Въстанието. Не прави и изключение и кап. Стамат Икономов. Той обучава селските милиции и смъртните дружини. Автор е на инструкциите за водене на военните действия. Въпреки военния си чин, той не проявява претенции за някакъв висок пост. По време на въстанието е начело на чета, която действа в Бунархисарско. Икономов умира през 1912 г. в София в бедност. Положителен е фактът, че неговата къща е запазена в гр. Малко Търново.

 

  image                    В гр. Малко Търново намерихме малка паметна плоча на загиналите от тайния революционен комитет преди и по време на Преображенското въстание. Такъв тип плочи открихме по – късно поставени във всички странджански села, които посетихме. Интересен е фактът, че в посетените от нас населени места липсват класическите военни паметници, но пък паметта се пази от този тип плочи, които според данни са поставени около 30 – 40 –те години на миналия век.

image

imageпреди и по време на Преображенското въстание. Такъв тип плочи открихме по – късно поставени във всички странджански села, които посетихме. Интересен е фактът, че в посетените от нас населени места липсват класическите военни паметници, но пък паметта се пази от този тип плочи, които според данни са поставени около 30 – 40 –те години на миналия век.
image
image
В с. Заберново забелязваме такава плоча, поставена на камбанарията на местната църква. Личи си, че плочата е пукната и чупена, но желанието за запазване на паметта е надделяло и плочата е възстановена и поставена на сегашното си място. От нея разбираме
image, кой е бил войвода на четата - Петър Ников Горов, а впоследствие намираме и негов некролог, на който пише: „50 години без славния войвода”. Родът Горови в с. Заберново е оставил светли следи в нашата култура и история. Дядото на Петър Горов е участвал и е запален жив от турците в Руско – Турската война от 1828/ 29 г. Баща му е бил член на революционния комитет по време на подготовката на Априлското въстание. Самият Петър Горов не изневерява на патриотичната и родолюбива традиция и се включва в редиците на ВМОРО, първо като касиер, по – късно като войвода. Интересният момент при Петър Горов е, че той пази 25 години революционното знамеimage на своя окръг. Крил го е в дървена греда на къщата си и го вади на бял свят по повод честването на 25 – годишнина на Въстанието. Тогава това знаме, като единствено запазено от окръга, става символ за поклонение като най – скъпа реликва. Сега то се пази в НВИМ – София. От Горовия род е и също известният краевед, фоклорист и историк Горо Горов, който продължава и защитава културно – историческата линия на рода, но вече със силата на думите, а не с оръжие.

 


Паметни плочи от такъв тип видяхме в с. Каловоimage, поставена на кметството, в с. Сливарово ,в с. Бръшлян,с.ЦАрево,Созопол,Конак,с.Бяла,и др.
imageimageimage
image
image
image
image

   
Интерес представляваше плочата в с. Заберново, от която разбираме, че от това село е била най – голямата чета и е дала най – много загинали, а сега селото е с най – малко жители от посетените от нас. Контрастът, породен от този факт, ни навява на мисли за това каква история сме имали и сегашното и състояние. Загиналите, описани на парчето камък, са повече от сегашното население на селото. image



image
Как една плоча, един студен каменен къс, безмълвно пази паметта за загиналите. За хората, които геройски са падали по тези (а и не само) български земи, за тяхната кръв, която се е пропила в почвата. Почва, която сега няма кой дори да разоре. На тези хора им е останал само споменът. Споменът за войводата, подвойводата и другите 30 неизвестни четници. Тук откриваме и друга символика – неизвестните загинали, олицетворение на забравените „неизвестни” земи, за които само допреди малко повече от 100 г. се е водила кръвопролитна борба.

image
                  Бръшлян
Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968

Въстанието в спомените на участници в борбата 
(Подбрали и редактирали: Тодор Браянов и Илия Славков)

След това съобщение за обявяването на Илинденското въстание в Македония очаквахме да чуем за обявяване на въстанието и в Одринско. Въстанието в Странджа бе обявено на 19 август, празник „Преображение”. В Лозенградско бе обявено в село Каваклия от войводата Яни Попов — поет-революционер, автор на текста и мелодията на песента:

Ясен месец веч изгрева 
зад балканската гора, 
в цела Странджа роб запева 
песен нова, юнашка . . .


— която песен се пееше и пее от въстаниците и населението и която минава като марсилеза на преображенци.

 

Последната спирка  е с. Бръшлян. На самият вход ни посреща каменна плоча, на която е изписан и първият куплет от химна „Ясен месец”. Тя стои точно в началото на селото, за да напомни на неговите гости за навдигането на робите в Странджа, за убитите Пано Ангелов и Никола Равашола. Нейн автор е войводата и деец на ВМОРО Яни Попов. Войводата Пано Ангелов действа в с. Сърмашик (Бръшлян), Звездец, Калово като набавя оръжие, събира средства и сформира смъртни дружини. Загива със своя четник Никола Равашола в с. Сърмашик малко преди избухването на Преображенското въстание. Тези бунтове и борби са останали в историята с названието „Сърмашишка афера”. image
Върху зида на една старинна къща (Балювата къща) има мраморна плоча в памет на битката, която се е водила тук в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание. През март 1903 чета от 5 души - Пано Ангелов и Никола Равашола (водачи), Атанас Вълканов, Петко Пухов (Пухата) и Георги Мутафов - обикаля селата Стоилово, Сърмашик (дн. Бръшлян), Калово, Заберново и др., за да агитират за въстание. Срещу Благовещение четата пристига в Сърмашик. Тук я настига – познайте какво! - предателството... Обкръжава я турски аскер от 150 души! Боят е много неравен, но героичен и много упорит – води се цели три часа. Комитите дори хвърлят бомба в един момент и стъписват аскера. Така успяват се измъкнат от обкръжението и да напуснат селото. Пано и Равашола са тежко ранени и загиват от раните си. Останалите успяват да се спасят.
  В село Бръшлян случайно се запознахме и с наследник на участник в „аферата”. Това е 
правнук на поп Ангел, който също е водил чета в селото. Неговият родственик разказва, как след разбиването на бунтовниците, дядо му, като духовно лице, е бил окован и поставен най – отпред на колоната със затворници към Паяс кале. Заточениците ги прекарвали през мръсните канали и части на градовете. На къщата на поп Ангел сега има и мраморна плоча, на която е упоменато кой е живял там. На друга къща пък има табела, от която се разбира, че Васил Левски се е укривал в нея.imageimageimageimage
image
            image
 
Странджанските комити Пано и Равашола - героите, загинали в битката при Бръшлян, снимката е от в. "Макодоно-одрински куриер", април 1903
Запазен е и домът, в който са се сражавали Пано и Равашола. На тяхното лобно място сега има скромен паметник, а срещу него поредния текст от „Ясен месец”. Самата песен се явява своеобразен нематериален паметник на странджанските борци за свобода. В момента тя се пее както от стари, така и от млади в този край.image

 



С приятеля ми  Пламен Караджовimage си говорим за прочутата песен, известна под заглавието “Ясен месец веч изгрява...”.  Музиката, която ме е поразила още като дете! Запомнила съм не само трогващата мъжествена мелодия, но и чудесното изпълнение на един силен, плътен, кадифен глас - на певеца,  и мой баща Сава Попсавов.image
 
Сава Попсавов

 
И певческото му умение не е случайно – учил е пеене в Музикалната академия. На всичкото отгоре е родом от самото с. Бръшлян (Сърмашик), т.е. оттам, където се е водила лютата и героична битка. Всеки, който веднъж е чул изпълнението му, не иска вече да слуша други “кавъри”. оригиналното й заглавие не е романтично приповдигнатото “Ясен месец веч

 


изгрява”, а по човешки трогателното скромно посвещение - “За Пано и Равашола”. И това е естествено, понеже била съчинена през 1904 от войводата Яни Попов именно за да възпее споменатата вече битка при Бръшлян, където година преди това – през пролетта на 1903 – загиват двамата герои. Те са погребани в центъра на Малко Търново, точно до двете чешми (двата вриса, както казват тук хората).

Въстанието е оставило трайни следи в българската история и в културната памет на потомците на участниците в събитията - паметници, паметни плочи, музеи, монументи, както и местен фолклор. По този начин е постигнато своеобразно обезсмъртяване на хората. Тук теренът е този, който пази историята. Той дава много повече възможности за възприемане - повече сетива усещат миналото.

                                 Пламен Караджов 

 Тази борба се води на терена, това е сцената, на която се изправя фундаментализмът срещу личността. И този сблъсък поражда историята, която се явява едно поле на загинали обезсмъртени личности. Защото загиването не е смърт, а просто смяна на терена, на сцената. От терена на живота личността е отишла в този на безсмъртието и вечността. И точно това е начинът за обезсмъртяване – отстояване на личностното с цената на всичко.
image

     
    Паметник в чест на Яне Попов в Созопол

                                                 imageваша :Руслана








Гласувай:
6


Вълнообразно


1. анонимен - Важна е истината!
21.07.2012 16:15
С благодарност към Руслана за изнесените факти! Омръзна ми някои "умни глави" да променят историята ни така както им изнася и според както им е платено! Омръзна ми, държавите които и без това успяха да заграбят наши територии, да продължават да манипулират съзнанието на българина прокарвайки нови претенции към нашата родина. Само истината ще опази България. А ние, трябва да опазим истината!
цитирай
2. bven - Неръкотворен пантеон си направила на Странданските герои, Руслана.
27.07.2012 08:58
Много богат и илюстриран източник на истинската ни история, от него могат да се учим на родолюбие и синовна почит!
Остава само да запазим заветите на героите и да не предаваме Родината си.
Нека се свети името им!
цитирай
3. bojo12345 - Поздрави за чудесния материал!
27.07.2012 16:13
Историята ни е богата и много са героите дали живота си са свободата ни!
Нека повече българи днес да се запознаят и с героите за които си написала.
А песента я помня , слушал съм я ката малък реди много години.
И днес би звучала много актуално,защото вече повече от 22 г. чакаме отново
да изгрее ясен месец над България!
цитирай
4. kireza - ПОКЛОН!
13.03.2013 19:36
Героите от 1903 година трябва да се помнят - загубим ли паметта за духа български,това ще е краят на майка България!
ПОКЛОН ЗА РОДОЛЮБИЕТО ТИ!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ruslana111
Категория: Новини
Прочетен: 794689
Постинги: 321
Коментари: 86
Гласове: 345
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031