01 апр 2012 | 09:13 | pan.bg (74) (0)
На 26 март т.г. в редица градове и селища в България бе отбелязан Деня на Тракия. Сред градовете, които включиха Деня на Тракия в културния си календар бяха Созопол и Несебър. Тук ви предлагаме кратко историческо четиво за връзката на Странджа с морето:
III. Стопански отношения
1. Обща характеристика на стопанския живот
Търговията с дървен материал и въглища е ставала главно по море през черноморските скели по крайбрежието (61 стр.)...Други по-второстепенни пътища са съединявали вътрешността на Странджа с крайбрежните скели, по които пътища е ставал превоза на дървения материал и въглищата за износ (62 стр.)...От Странджанските гори в миналото се е изнасял най-разнообразен горивен и строителен материал през черноморските скели, който е намирал пазар в полските градове на Тракия, в Родосто и Цариград, и дори в Румъния. Според сведенията на Панчо Дорев, който черпи от стари турски архиви (в. "Зора", бр. 4835, 11/ VII 1935 г.) турците доставяли от Странджа най-разнообразен дървен материал. Според други документи - дебели, дъбови греди са се изнасяли в румънските градове Кюстенджа и Браила (73 стр.)...
Въглищарството изобщо в Странджа е бил стар поминък на населението. Според данните, които имаме неговото начало трябва да поставим преди 250-300 години, ако не и повече...Хиляди селяни от Странджанските села, даже и от най-отдалечените от крайбрежието са вземали участие в горенето на въглища и превоза им до Черноморските скели: Урдовиза, Караагач, Атлиман, Василико, Ахтопол, Каланджа, Резово, Иниада, Мидия и др. (75 стр.)...
От ранна пролет до късна есен поменатите скели са гъмжали от работен български народ, който със своите коли и добитък е превозвал не само въглища, но и дървен материал, изработван от специалисти дърводелци и бичкиджии. Огромни купища въглища и дървени материали, винаги е имало по скелите, готови за износ (76-77 стр.)...Цялото това огромно предприятие за експлоатация на Странджанските гори е било в ръцете на българите, които са били и вековните обитатели на планината. В народните песни живо се рисува робския труд на българина, който напускал семейството си за цели месеци, за да търси печалба по далечните скели на Черно море:
Стоян събира тръгнува,
на пусто скеле да поде,
на пусто скеле Иниада
...................................
...Самите предприемачи и търговци са били българи, от по-големите села, като Гьоктепе, Граматиково и градовете, като М.Търново, Царево, Ахтопол и др. Това огромно предприятие е докарвало големи печалби за търговците, но създавало допълнителен поминък на работното селско население. Почти от всяко по-голямо село от източна Странджа е имало по един или повече богати и предприемчиви българи, които работили със скелите, като износители на въглища и дървен материал.Някои от тях са притежавали и свои собствени гимии, което се считало на времето за голямо богатство. Димитър Язаджията, например, от Граматиково, М.-търновско и Георги Денин Каика от с. Пинека, Визенско, са притежавали собствени гимии. Тодор чорбаджи от Гьоктепе (Звездец), М.-търновско, се хвали в една народна песен:
Що ми е холан, и какво? -
до три ми скели работят:
Атлиман и Урдовиза
И на Караагач - керескье
Общото производство само на въглища в миналото е възлизало на около 30-40 милиона стари оки или около 50 милиона килограма годишно (80 стр.)...
4. Лов и риболов (рибарство)
Освен блатен риболов по крайбрежието на Странджа се извършва и морски риболов в по-голям мащаб и с разни видове мрежи и способи (87 стр.)...
В миналото морският и блатният риболов е бил, главно в ръцете на крайбрежното гръцко население, но след неговото изселване и настаняването на бежанци от Тракия и Македония, по това крайбрежие тази професия мина в ръцете на последните (88 стр.)...
Риболовците в Бургаската област /любители и професионалисти/ са организирани в 7 професионални рибарски кооперации и 17 спортни рибарски дружества. От кооперациите най-много има по странджанското крайбрежие, а именно: в Бургас - "Български черноморски риболовец", в с. Надежда - "Деркос", в Созопол - "Тракия", във Василико /Царево/ - "Тракиец", в Ахтопол - "Цар Борис III" и др. (89 стр.)...
Библиотека "Тракия" №11. Издава Тракийският научен институт. Георги п. Аянов. СТРАНДЖА Етнографски, географски и исторически проучвания. София, печатница Б.А.Кожухаров, 1938 г.
2. Сава Попсавов-певеца на Странджа
3. Блог Руслана Савова
4. Балабанско
5. Балканец
6. Бели Осъм
7. Белиш
8. Борима
9. Врабево
10. Голяма Желязна
11. Горно Трапе
12. Гумощник
13. Дебнево
14. Добродан
15. Дълбок Дол
16. Калейца
17. Ломец
18. Орешак
19. Патрешко
20. Старо село
21. Терзийско
22. Черни Осъм
23. Чифлик
24. За Троян
25. Български фестивал на сливата
26. Областта нюз
27. Плевен нюз
28. Инвитро.com
29. Цвете.eu
30. Избори.eu