Кои в действителност сме ние? Защо в цяла Азия и    Източна Европа непрекъснато се намират следи от нашето    пребиваване и от нашата култура? Защо пазим древни спо-   мени и традиции, които нямат аналог в световната история?    Откъде идваме и накъде вървим?    Произходът на българите е загадка, исторически проб-   лем, който предизвиква продължителни спорове и до днес. А    може би истината е прекалено неудобна за западните научни    среди, а и за Русия?    През последните десетилетия се откриха много нови све-   дения за ранната история на българите. Те дават ако не солид-   ни, то интересни доказателства за нашия произход и история.   Днес преобладава мнението, че прабългарският етнос се    е формирал в Централна Азия. Сред хипотезите това са тери-   ториите на Памир и Хиндукуш, Алтай, Тяншан, Таримската    котловина, Западна Монголия, Източен Казахстан.    Идвайки по пътищата на великото преселение, нашите    предци носят заедно с тангризма (не само религиозно, но и Ние, българите 11   научно познание) мъдростта на древните култури, с които са    се срещнали.    Доказателство за това са множество статуетки, маски,    карти и различни ритуални предмети от археологически раз-   копки на територията на днешна България. Сред тях виждаме    и копия от статуетки на китайски и индийски божества.    Фигура на Ганеша, божество със слонска глава, син на    Шива (почитан и във фън шуй като символ на мъдрост) е на-   мерена край село Лозен.    Пластика на тибетски монах, известен като „хотей“, е от-   крита край видинското село Винарово.    В историческия музей на Разград и днес се пази наме-   рената край града фигурка на индийският митичен герой    Махавира.   В същия музей се намира и древно изображение на небес-   ната костенурка (едно от четирите небесни животни във фън    шуй) от прабългарския календар, открита в околностите.    В Плевенския музей е експонирана статуетка на намере-   ната край града богиня от будисткия пантеон...   Но най-ценното, което са донесли предците от дългото    пребиваване в Азия е българския календар. Като структура    той много прилича на китайския си събрат, който в послед-   ните години стана изключително популярен.    Древният българския календар е оригинален и много то-   чен и на него ще посветим отделна глава на тази книга. По    него нашите предци правели прецизни астрономически из-   числения. Използван е по днешните български земи до вре-   мето на Възраждането, а от „магическия квадрат“ в средата    на календара произлизат много от древните игри като шах,    табла, зарове, карти, „не се сърди, човече“.   Вече едва ли някой взема насериозно версията за мал-   кия, но смел Аспарухов отряд, който преминал Дунав, бил се    храбро и по щастливо стечение на обстоятелствата разбил    50 хилядната войската на Византийската империя.   Да не забравяме, че император Константин IV Погонат,    току-що е разбил арабските войски пред Константинопол и 12 Цветозар Мръвков •Българският фън шуй   потегля с цялата мощ на империята към делтата на Дунав, къ-   дето е българският Онгъл (лагер)!    Само калена, обучена и многобройна армия със серио-   зен продоволствен тил и перфектна държавна организация е    можела да застане срещу Империята! На Вселенския събор в    Константинопол през 681 г, архиепископът на град Апамея    казва на Константин Погонат: „Предупреждавах ви да не за-   почваме война с България!“   След победата уж 100-хилядният народ на кана, с войска    има-няма 10 000 меча, нарежда на седемте славянски племе-   на, с които е в съюз, да се изселят от родните си места и да    заемат позиции по границите на новата държава, като ги за-   дължил да я охраняват. А славяните са живели тук от векове!    Каква е била тази сила, на която те се подчинили?   Това сме ние – българите! Един от най-древните народи    на земята, притежаващ освен силна армия и велика култура;    богати познания в областта на астрономията, строителство-   то и земеделието. Народ, който навсякъде по пътя си е създа-   вал държави и каменни градове!   Но да се върнем към научните изследвания. Да се спрем    на един малко известен в България документ. Става въпрос    за едно проучване, направено в Америка през 1911 г. по по-   ръчка на сената на САЩ. По това време Новият свят е залят    от имигрантска вълна, което поставя под въпрос икономи-   ческата, социалната и културната политика на държавата.    Американските учени получават задача да класифицират    имигрантите по раса, език и страна, като основен критерий    е езикът.    Изготвянето на доклада отнело почти четири години    упорита работа, накрая бил представен на сената като „Речник    на народи и раси“.